КОНФУЗ
“Дали от възрастта, дали защото полудявам, но напоследък се улавям, че си говоря сам. Започна се с по някоя дума, или възклицание, после – цели изречения, например “Дейба мама му, дейба” и се стигна до няколко минутно говорене с равен глас и вперен напред поглед. Тъпа работа, ма кво да правиш, възрастта не прощава. Както и да е.
Връщах се една сутрин с трамвай № 5 от жена. Не беше ми се случвало от…от…една година. С мойта мумия не сме спали от…от…няколко години. То и няма как! Още не съм почнал, а тя “Айде бе, нема ли да свършваш вече?” Та тая Катя си беше мое гадже още от преди, добре че сега ми пусна. Запазила се е – цици, няма бричове, гладка кожа и най-важното има желание.Така се възбудих, нахвърлих се, даже забравих да я целуна . . .Заклещих я между таблата на леглото и стената и дай, дай, дай…Накрая тя започна да квичи от кеф, а аз – как свърших самооо . . .ох,ох,ох…Чудя се кво ше лъжа мойта след малко.
В тоя миг, на спирка “Красно село”, някакъв се надвеси над мен с думите: “Абе, сладур, тия що не ги разправяш в клуба на пенсионера? Три спирки те слушам…” Дамата на седалката пред мен: “Простак! Ако бях жена ти, жив щях да те изгоря…” Накрая се обади едно момче: “Браво, чиче! Карай така и ще махнеш шкембенцето”
Александър Хараланов
AFISH.BG
