Тя е млада, талантилва, красива, умна и различна. Бояна, дъщерята на Александър и Емилия Авджиеви, не е потомствена актриса, но изкуството сякаш е „вкарано“ в кръвта ѝ по рождение. Различна е,защото излиза от рамките на нормалните за нейната възраст капризи, а необмислените взаимотношения не са приемливи. 21-годишната Бояна е второкурсничка в НАТФИЗ, специалност „Актьорство за драматичен театър“ – сбъднатата й мечта. Различна е, защото въпреки крехката си възраст, животът ѝ до момента е изпълнен със сериозни изпитания, оформили характер на боец. Тя е едва 16-годишна, когато коварна болест отнема татко й – бащата на едно от най-обичаните сутрешни предавания по БНТ – “Добро утро” и “Навигатор”. На 17 тя преминава през друго сериозноза преодоляване предизвикателство – операция на гръбначния стълб. „Възхищавам се на смелостта и решителността на това дете”, споделя майка ѝ Емилия. Житейските изпитания я правят много земна, здраво стъпила в българската действителност и голям реалист. Но въпреки трудностите, тя продължава да мечтае и да преследва целите си. Бояна ще дебютира с главна роля в мюзикъла “Принцеса Мирабела” – проект на младежката театрална формация “Студията”, чиято премиера се състоя в края на април на сцената на театър „Сълза и смях“. В тази роля второкурсничката едновременно играе, пее и танцува на сцената. Следпремиерно, Бояна даде и първото си интервю специално за Afish.bg.
– Бояна, вчера беше първото представление на “Принцеса Мирабела” след премиерата, доволна ли си от препълнената зала в “Сълза и смях”?
– Да, доволна съм, беше много емоционално. Този проект е направен по същата схема като мюзикъла “Магьосникът от Оз” (б.а. друг проект на „Студията“, в който Бояна играе), но сега е много по-мащабно. Беше доста трудно, защото работният процес трябваше да се съобрази с програмата на всички участници – студенти, актьори, гимназисти и малки деца, но все пак успяхме да го направим.
– Очакваше ли толкова много аплодисменти, зрителите излизат след преставлението видимо въодушевени, а малчуганите са доста емоционални?
– Естествено, че това очаквах, няма да изляза на сцената песимистично настроена.
– Едно детенце чакаше продължение. То попита майка си: „А после Мирабела и Дроздобрад ще си родят деца, нали?“ Интерсуват ли те реакциите на децата?
– Разбира се. По техните реакции разбирамедали сме си свършили добре работата. Това, което идва от детската публика е най-добрият коректив за нас актьорите, защото реакцията им е най-искрена.
– Колко време репетирахте?
– Проектът реално се зароди доста отдавна – преди около година. Репетициите започнаха през февруари. Аз влязох в репетиционния процес в края на февруари.
– Когато ти предложиха главната роля, помисли ли си, че това е един вид възнаграждение за усилията ти презизминалите години?
– Истината е, че в началото аз не знаех, че това ще е централната роля. Смешно е, защото знам приказката на Братя Грим – „Цар Дроздобрад”. Дори в оригинала принцесата няма име. Тя е просто „разглезената принцеса“. Знаейки това, си мислех, че ролята няма да е толкова централна до момента, в който започнахме да репетираме истана ясно, че ще бъде коренно различен прочит на историята.
– След като изигра ролята на разглезената принцеса, която животът бързо приземява, ти някога чувствала ли си се разглезена принцеса?
– (Смее се) Да, да, разлезена принцеса бях. Особено когато бях единствено дете, преди да се роди брат ми – Борис. Бях много, много разглезена, получавах всичко, което поискам. Но това си има както своите плюсове, така и своите минуси. Смея да твърдя, че за моите почти 21 години вече съм успяла да израсна и да помъдрея като човек.
– Всъщност, никак не е лошо да си разглезена принцеса?
– Аз имах късмет като малка, но разглезването трябва да е умерено. От 4 -5 години насам не си спомням да съм се глезила, но ако ми се отдаде възможност, не бих прекалявала.
– Ти си на 21 години и знаеш къде е границата, имаш усещане за мярка, не си ли прекалено мъдра за възрастта си?
– Не знам, не мога да преценя това. Не съм аз човекът, който трябва да го каже.
– Бояна, ти много рано загуби баща си – журналистът Александър Авджиев. Често ли е в мислите ти?
– Надявам се, че ме подкрепя. Ще ми се да е така, но никой никога не знае…
– Ако беше на премиерата, какво би казал той според теб?
– Не знам, наистина, не мога да кажа със сигурност. Предполагам, че щеше да се пошегува с мен, да ме избъзика. Примерно за косата или за костюма, нещо такова, той си беше такъв.
– За какво мечтаеш?
– За много неща, но това зависи в какъв период съм аз и семейството ми – етапът, през който минаваме, какво препятствие трябва да преодолеем, защото доста често в живота ни се налага да се изправяме пред трудности. Това, за което със сигурност мечтая, е да продължавам все напред, да не се отказвам от целите си. Аз имах късмета на ранна възраст да се разбера със себе си, да си изясня с какво искам да се занимавам – нещо, което не всеки мой връстник прави. Просто искам да се занимавам с това, с което досега съм се занимавала – да продължавам напред, като полагам огромни усилия, защото знам, че в живота нищо не идва даром и да се развивам в професионален план.
– А чисто професионално за какво мечтаеш, мечтаеш ли да играеш на “Бродуей”, да спечелиш Аскеер, Икар?
– Бродуей е много далече. Може би след 10 години, ако нещата вървят добре, бих се осмелила да мечтая за това. Засега все още се опитвам да имам по-близки цели.
– Толкова голям реалист ли си, че не си позволяваш да фантазираш?
– Като всяко младо момиче обожавам да си фантазирам и да си представям какво би било, ако някой ден се запозная с Леонардо ди Каприо – моят идол (смее се с глас), но нали все пак човек трябвада преценява реално какви точно са му възможностите, да си гони поставените цели, като не забравя коя е главната между тях. Останалото би трябвало да се случи, ако правиш всичко съвестно и работиш усърдно.
– Харесва ли ти това, зад кулисите да си център на внимание, както е на сцената?
– Не, зад кулисите не аз съм център на внимание, вниманието е разпределено между всеки един от нас. Всичко е координирано, въпреки че и това изискваше много усилия и подготовка, за да могат нещата да се вкарат в режим.
– Имах предвид дали и зад кулисите се чувстваш като принцеса, 3 – 4 жени ти помагат да се преоблечеш?
– Не, не, просто имам нужда от помощ да си сменя костюма и да си оправя косата, за да се върна бързо на сцената.Това се отнася за всеки от актьорите, който има нужда от такава помощ.
– Бояна, ти имаш опит, защото от няколко години играеш в младежката театрална формация “Студията”, това дава ли ти поне малко увереност, а може би спокойствие на сцената?
– Тази година ще станат 5 години откакто започнах в “Студията”. През 2014 г. влязох в Академията и прекратих редовните посещения, но пък се радвам, че продължих да участвам в проектите им.
– Основата, която имаш и върху която градиш и се развиваш в “Студията” ли я получи?
– Наистина “Студията” много добре ме подготви за пътя, по който реших да поема. Преди това просто бях едно хлапе, което не се чувстваше комфортно в училищната среда, нямах кой знае колко много приятели, не контактувах и бях малко аутсайдер. На първо място “Студията” ми помогна да харесам себе си и факта, че съм по-различна, по-шантава, просто, защото попаднах сред такива хора като мен. Отделно ме научиха на основните неща, които един актьор трябва да знае. За мен тази театрална студия наистина работи на много високо ниво с деца на всякаква възраст. Естествено, след като ме приеха в Академията, нещата станаха още по-сериозни и по-интензивни. И след изминалитедве години в НАТФИЗ няма как да кажа, че не съм научила нищо ново, защото няма да е вярно.
– Коя роля искаш да изиграеш в театъра?
– В театъра… Може би, ако в театъра решат да направят драматизация по “Отнесени от вихъра”, бих искала да играя ролята на Скарлет О’Хара. Би било голямо предизвикателство, защото ще ми бъде трудно да постигна същото присъствие като на Вивиан Лий, която ми е най-любимата за всички времена.
– Вече се появиха по медиите оценки за теб – млада, красива и талантлива?
– Да, много странно се почувствах. Да видя себе си през други очи…
– А хареса ли ти, че си забелязана и пишат за теб?
– О, да. Зарадва ме. И особено прекрасните коментари на хората.
– Мислила ли си какво не би направила един ден, като станеш известна?
– Ами надявам се, че няма да пропуша и да стана наркоманка, защото всички известни го правят (смее се).
– А мислила ли си за киното?
– Да, между другото, киното много повече ме е привлича. Въпреки че, когато реших да се запиша в театрална студия, открих за себе си сцената и театъра ми помогна да добия самочувствие и да стана по-уверена в себе си.Чувството на сцената е уникално, когато толкова много хора те гледат и следят всяко твое движение, а емоцията от аплодисментите им е страхотна и има много голям адреналин. За съжаление, досега не съм имала кой знае какъв шанс да играя пред камера, но определено това е една от моите цели, които съм си поставила и които гоня. Искам да се пробвам и пред камера. Просто защото ми е в кръвта! Все пак баща ми е телевизионер!
– Мислила ли си да напуснеш България, след като завършиш?
– Разбира се – да, мислила съм по редица причини. И това е много тъжно. Аз съм човек, който иска толкова различни неща. Бих искала да се запозная с много хора и да имам шанса да работя по света. Това е по-баналната, но позитивна причина. Другата е, че за съжаление в нашата страна пазарът за актьори по мое мнение е много малък. Полето за развитие е ограничено и това е в ущърб за всеки млад актьор, който излиза от Академията. Чисто статистически, един голям процент от завършващите млади актьори не практикуват професията си и причината не е в тях. А това е притеснителен факт. За съжаление властта е в хора, които не се интересуват от изкуство, а от други неща – личните си облаги и собствените си интереси.
– Завършила си Италианския лицей, колко езика говориш?
– Италиански и английски.
– Малко преди да те приемат в НАТФИЗ, ти беше приета и в СУ “Климент Охридски” – каква специалност?
– Бях приета „Културология“, като признавам, че не знам какво е това (смее се). Просто в последния момент кандидатствах с дипломата си. В последните няколко дни от срока го реших – казах си, хайде за всеки случай да си подам документите. Въобще не съм имала каквото и да било намерение да уча нещо друго, това беше само застраховка.
– Брат ти Борис е мъжът в семейството.Въпреки тийнейджърската му възраст, получаваш ли неговото одобрение и подкрепа за това, което правиш?
– Ами да, въпреки че той е такъв един по-лаконичен тип, но съм сигурна, че ме подкрепя. Бил е на всичките ми представления. Вече ги знае наизуст, вероятно вече му е досадно, но винаги ме подкрепя.
– Майка ти – Емилия Авджиева ли е най-стабилната ти опора и най-верният приятел?
– Тя е най-готиният шеф! Ако тя не беше до мен, нямаше и наполовина да се справя с предизвикателствата и да съм толкова целенасочена.
– На кого искаш да благодариш?
– На себе си! (смее се). На всеки, който ми е дал възможност да се развивам и който е дошъл да ме гледа.
– Ако можеше да промениш нещо в света, какво би направила?
– Бих искала да има по-малко болести.
– Как се справяш с трудностите и изпитанията в живота?
– Допада ми Третият закон на Нютон: Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие.
Александра Йорданова,
AFISH.BG
