110 години от рождението на знаменития оперен певец
Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив, в семейството на Райна и Кирил Христови. Още от дете демонстрира много добри гласови възможности в хора на катедралата „Св. Александър Невски“ в София. След 1940 г. става солист на хор „Гусла“, а през 1942 г. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Певческите му умения и качества впечатляват мнозина и това става причина през май 1942 г. да получи стипендия от правителството на Царство България (с личното участие и подкрепа от страна на Цар Борис III). Борис Христов заминава на обучение и специализация в Милано, Италия, при Рикардо Страчари (1875 – 1955), известен баритон от началото на 20 век.
Оперния си дебют прави в ролята на Колин от операта „Бохеми“ в Реджо ди Калабрия на 12 май 1946 г. През следващите години Христов се изявява в няколко роли в миланската Ла Скала, във венецианската опера Ла Фениче, в операта на Рим, в лондонската опера Ковънт Гардън, а също така и в оперните театри на Неапол, Флоренция, Барселона, Лисабон, Рио де Жанейро и др.
През 1950 г. получава покана да пее в нюйоркската Метрополитън Опера, но не е допуснат на територията на САЩ поради емигрантския закон на Маккарън (забраняващ издаването на входни визи на жители на държавите от Съветския блок), въпреки че не живее в България от десетилетие и фактически има разрешение за постоянно пребиваване в Италия. След отпадането на това ограничение Христов прави дебюта си в САЩ в операта на Сан Франциско. След това, въпреки многото покани от Метрополитън опера, той така и не гостува там.
През цялото време на пребиваване в чужбина отношенията на Борис Христов с комунистическото правителство в България остават напрегнати и на моменти направо враждебни. На великия бас е отказвана входна виза за България. Христов открито и често е противопоставян на певци от България (Николай Гяуров, например) чрез интриги и задкулисни машинации. Стига се дотам, че не е допуснат на погребението на баща си през 1961 г. Завръща се в родината една година по-късно след 20-годишно отсъствие.
Ето какво споделя самият Борис Христов в книгата на Карло Курами и Маурицио Модуньо „Борис Христов – Живот, глас, изкуство”:
„Няма нито един пример за глас, който, макар и естествено голям, да не е имал нужда да бъде обработен и моделиран. Това е така, защото най-съвършеният инструмент в света трябва да е винаги в състояние да „свири” добре и да отговаря на всичко, което се очаква от него.
В операта жестът, поведението, присъствието служат, за да усилят гласа. Музиката трябва и да се вижда така, както се слуша. Много неща, които ни биха се забелязали, ако се разчита само на гласа, се налагат благодарение на театрални похвати.
Аз съм верен на текста. Това е всекидневната ми настолна книга. Дори съм убеден, че ако следвам точно музикалната линия, никога няма да се уморя. Онези, които искат да пеят силно и блестящо, освен че с това ограничават твърде много изразната си палитра, не правят нищо по-различно от огън от суха трева.
Трябва винаги да знаеш какво можеш да пееш и какво вече или още не можеш да пееш. Едва след десет години упорита работа човек започва да познава донякъде гласа си. И ако много бързаш, можеш да го погубиш безвъзвратно.“
На снимката Борис Христов в ролята на “Годунов”
AFISH.BG
