Тая сутрин открих нещо ново у себе си. Върху гърдите ми светят три копчета: жълто, синьо и червено.
Безумна радост изпълва цялото ми същество и от устата ми се откъсва ликуващ вик.
Изтичвам в коридора, където в един от ъглите стои изправен гордият рицар на новото време, хвърлям се в прегръдките му и покривам студеното му лице с целувки.
– Джон, погледни ме, ти виждаш, очите ти са отворени! Аз съм вече твой двойник, твое неразличимо подобие. Ти дойде от Америка, за да ми разкриеш неразгадаемата тайна на превъплъщението и да прелееш безсмъртния си дух в моето човешко тяло. Благодаря ти, Джон. Едва сега разбирам какво значи да станеш автомат и да пробудиш у себе си съзнанието, че нашият американски век принадлежи на стандартните хора!
Роботи! Събирайте се за великия кръстоносен поход. който носи гибел на стария свят!
Братя! Дигнете ръце и бъдете готови да разпалите благородния си гняв със сините копчета на разрушението!
Златната птица на щастието ще ни води като библейския гълъб!
– Интересна история – рече асистентът на своя професор, като затвори малката зелена тетрадка. – Е, и какво стана после с вашия пациент?
– Златната птица на щастието – усмихна се професорът – заведе моя пациент безспорно в лудницата. Той разбил витрината на един магазин за детски играчки и почнал да събира оттам куклите, които според думите му били “деца на роботи”. След тая именно случка той бе доведен в моето отделение. Любопитно е да узнаете тук една малка подробност. При обиска в къщата на болния действително бе намерен един счупен железен робот заедно с тая тетрадка, която представя нещо като дневник. Изглежда, че нещастникът наистина е преживял някакво твърде силно сътресение, за да стигне до нелепата мисъл, че се е превърнал в автомат.
– Каква абсурдна фикс-идея! – промълви асистентът.
– Да-а-а, циркулярна деконституция, маниакално депресивно състояние – отвърна на себе си професорът и .се загледа през прозореца.
© Светослав Минков, „Автомати”, 1932
AFISH.BG
