ЛЮБОВ
Пия.
В текстове се размножавам.
Окапвам.
Всеки порок е едно посвещение.
вече мога да споделя:
гледат на запад
зимните любовни стихотворения.
Разговорът сега е напълно излишен.
Епос е чешмата край село Бисерча.
Дългото робство –
в гърлото с тъмни лишеи,
ражда понякога словесни бисери.
Страшно е само това – че път е забравен.
Тоя път е нашата вечна зависимост.
Лятната буря
в чуждите къдри кафяви
скубе
белите ни коси
неистово.
Бог да ни прости –
нашият господ,
в сърцето.
Бисерча е личното любовно минало.
Лястовица да извика: “Горе ръцете!”,
сигурно ще ги изправим –
невинни сме!
© Иван Динков, „Лична карта”
AFISH.BG
