Луиджи Пирандело (28.06.1867 – 10.12.1936) е италиански драматург, писател, поет и белетрист. През 1934 г. му е присъдена Нобеловата награда за литература за смелото и брилянтно обновление, което налага в драмата.
Творбите му включват стотици кратки разкази, няколко романа и около 40 пиеси, някои от които написани на сицилийски. Неговите трагикомедии често са считани за предшественици на Абсурдисткия театър.
Роден в предградие на град Агриджиенто в Южна Сицилия, носещо името Хаос, целият му живот сякаш е белязан от това название. Не, Луиджи не е хаотичен, просто попада във вихъра на историческите промени, в които му е съдено да пребивава. И, отказвайки се от техническото образование, той се отдава на литературата, чрез която описва съвремието си и в която има свободата да отразява наблюденията и възгледите си.
Пише своите разкази, стихотворения, романи, но, откривайки театъра, точно това изкуство става негова страст. Пиесите му „Лиола”, „Така е, ако си мислите, че е така”, „Човекът с цвете в уста” и особено „Шест действащи лица търсят автор”, „Хенри IV” и „Каквато ме пожелаеш” предизвикват буря от емоции у съвремениците му, от „Осанна” до „Разпни го”, но и досега не слизат от световните сцени.
Личният му живот също не е от равните и щастливите, обаче той преодолява с творчеството си житейските кризи. Както всеки, осенен от Божията искра, творец. Първоначално прегърнал идеологията на фашизма и подкрепян лично от Мусолини за представянето на неговите книги в Европа, Пирaндело се разочарова и къса членската си карта пред смаяния генерален секретар на фашистката партия. Така предизвиква налагането на строг надзор от тайната фашистка полиция OVRA до смъртта си. През 1933 г. Мусолини обвинява драматургията в лицето на Пирандело и театъра на гротеската, че е мрачна и нереалистична.
В разказа „Някой се смее“ е описана кошмарна картина на едно фашистко сборище. Всичко е като в страшен сън – подозрението към другите, страхът да не бъдеш заподозрян, лицата, покрити с маски.
Редица произведения на Пирандело са екранизирани: „Пътешествието“ – продукция на Италия и Франция, 1974, с участието на София Лорен и Ричард Бъртън; „Хаос“ на братя Тавиани и редица други. В България също е познат, както като писател, така и като драматург, издаван и игран на българска сцена.
Световноизвестният Луиджи Пирандело умира сам в дома си, а до последната му обител го изпращат само каруарят и коня, теглещ каруцат с тленните останки. Това е последнто желание на Пирандело – да не се пише за смъртта му, да не му се устройва погребение, само прахът му да бъде разпръснат над морето край родната му Сицилия.
AFISH.BG реши да ви предостави стихотворението на Христо Фотев, посветено на Луиджи Пирандело. А всички знаем, че поетът не беше щедър на посвещения, но много точен с тях.
ЖИВОТЪТ – НЕ СМЪРТТА…
в чест на Луиджи Пирандело
Животът – не смъртта – е ваше дело
в театъра – срещу лицето на смъртта.
Благодаря ви, дон Луиджи Пирандело,
О, принце, – за куража, смелостта.
До корена на лудостта – вината
и всичко – да пристъпите с една
единствена закрилница – луната,
сицилианската по пластика луна…
Да бъдете със нас при наште грижи
с ръце от вяра, с устни от озон.
Благодаря ви, скъпи дон Луиджи,
от мен, от всички нас, поклон…
поклон…
© Христо Фотев
AFISH.BG
