Бисер Киров – една от легендите на българската естрада, почина на 74 години от мозъчен инсулт, съобщиха близките на обичания певец. „Преди минути разбрах, че си отиде и Бисер Киров, мой колега и приятел!!! Божичко, толкова мъка … ADIOS!!!”, написа веднага във фейсбук страницата си певицата Йорданка Христова.
Мнозина ще си спомнят за него като са младежа, изпълнил песента „Юноша бледен”, други – като за певеца с характерен, мек тембър и неизменна широкопола шапка, а за трети – като за любящ баща и дядо на куп внучета, с които напоследък често се разхождаше из софийските улици. Днес многобройни публикации за Бисер Киров направиха и големите руски медии – десетилетия наред той делеше живота си между родината и Русия, известно време беше съветник по културните въпроси в посолството ни в Москва, присъдено му бе и званието „заслужил артист на Руската федерация”.
Бисер Киров е роден на 4 септември 1942 г. в София. Той е най-големият от тримата синове (по-малките са Апостол и Цвети) в семейството на пастор Христо Киров от Църквата на адвентистите от седмия ден в България. Завършва 22-ро столично училище, следва първо химия, а после учи журналистика в Софийския университет. Има и диплома от Руската академия за театрално изкуство в Москва.
Срещата му с музиката е случайна – на 8 декември 1966 г. го чува композиторът Морис Аладжем и още на следващата година Бисер Киров вече е вокален изпълнител с оркестър „Балкантон”. Изнесъл е повече от 4500 концерта в Европа, Америка, Азия и Африка. Четири сезона е солист във „Фридрихщадтпаласт”, Берлин, и се превръща в най-популярния чуждестранен певец в тогавашната ГДР. Автор е на повече от 300 песни, а изпълнените от него шлагери са повече от 700 – пее на български, руски, немски, чешки, полски, испански…
Бисер Киров (на преден план) в рок група с Франк Шобел и Михаел Ханзен на фестивала в Дрезден, 1974 г.
В дискографията на Бисер Киров са записани 15 винилови дългосвирещи плочи, издадени в България, Куба, ГДР, Полша и СССР, както и малки – в Испания и САЩ. Има 9 компактдиска, чийто тираж в България и Русия надхвърля 7 милиона екземпляра. Отиде си наистина удовлетворен и обичан. Поклон!
По повод кончината на именития поп изпълнител предлагаме откъси от негови интервюта пред български медии:
„Музиката е голямото благословение, което смятам, че имам. Ако има нещо, за което благодаря на Бога, това е, че се занимавам с музика. Всеки творец има свое изразно средство. Писателят си служи с думите, художникът – с цветовете и с боите. Смятам, че певецът – това е мелодията и всичко, което го заобикаля. Щастлив съм, че пея. Това е един дар, който не съм си пожелавал. Не съм мислил, че ще стана певец. Но така се случи. На 6 години започнах да свиря на цигулка, на 11 – на китара. За мен музиката е един вид мисия човек да общува с останалите, независимо от страните и езиците.”
„Аз съм скитникът българин, винаги тук и там. Не ми е временна форма на живот, винаги съм бил така. От 1967 г. живея по този начин. Не изпитвам никакви неудобства и така трябва да бъде, човек е там, където е необходимо.”
“Изкуството е универсалният духовен посредник между хората. За изкуството няма граници. Спектакъл, изложба, рецитал, концерт отварят много повече врати на приятелство от многомесечна работа на цяла мисия. Зная го от опит… Не е тайна, че световни писатели, художници, актьори са били успешни дипломати. Новите територии на духа се превземат от духовници, а не от чиновници – без да засягам професионално никого. Напротив. Погледнато реално, дипломацията е трудно и много сериозно изкуство. Познавам изумителни актьори там и се възхищавам на таланта им. Дипломацията е тежка мисия, като тази на родителя, учителя и лекаря. А също толкова отговорна. А понякога и много повече…”
„Нищо не правя, за мен се грижи онзи горе, главният, Бог, Иисус Христос. Аз съм вярващ, без вяра хората са загубени. Вярвам в съществуването на Бог и в това, че не можем да живеем самоцелно и че животът има някакъв смисъл. Вярвам в добродетелите на православието. В живота. Фантастично е да си жив! Моята най-голяма радост е щастието на внуците ми и на всички хора около мен.”
„Човек не може да бъде щастлив, ако останалите са нещастни.”
„За всяка от внучките си имам моя песен. А за малкия Макси с по-големите Малена, Елиса и Фрида събрахме думичките заедно и се получи весела песничка за „единствено момченце – мъничко меченце”. Химнът на групата ни е „Ние си вървим по пътечката”. Песничка за обща разходка в Родопите край нашето Чокманово. Всички са музикални, артистични, танцувални и пеещи… Хубаво е. Щастлив дядо съм!”
„Ролята на дядото е най-вълшебната в живота. Той е магьосникът, който през цялото време иска да си представи какви велики герои ще бъдат неговите внуци и какви принцеси са внучките. Получава се изключителна топлина от внуците. Любовта им е много по-проникваща и оздравяваща, отколкото тази на децата, която е по-различна, по-сериозна. Внуците нас ни гледат като далечни изкопаеми, върху които е приятно да се хвърлят, искат да ги мачкаш. Много често си разказваме разни приказки, измишльотини. Имаме си наши герои, Борко и Рорко – две малки мишлета, една жаба с двата големи зъба… Това е страхотно забавление и разтоварване, усещане, че ваеш бъдещия човек. Много е приятно да забелязвам във внуците си качествата на техните родители, които винаги са ме възхищавали.”
AFISH.BG
