ОСКЪРБЕНАТА
– Госпожице Лина – векът е нервен, истински живот кратък, върви с бърз темп. Трябва да бъдем, накъсо, откровени – без дълги интродукции… Богат съм, мога да изпълнявам прищевките си. Нали…?
– Ако се купуват…
– Кое ли не се купува?
– Има… има неща…
– Възможно – не търся такива… Вземете от патицата… Много е вкусна… Да ви налея вино?…
Тя плахо го погледна.
– „Да не иска да ме опие?…”
– Не съм любител на природа, не разбирам езика й – у богати не признават душа – може би са прави – но днес съм настроен поетично… След обед малък излет – вечер на „Кармен”. Жените не харесват края – инакъв не може… Безумно влюбеният – е или рицар, или звяр… Да!… – въздъхна – и галено я погледна… не го разбираше…
Бил е и друг път любезен… но всичко туй…
– Не се чудете, мила госпожице Лина – че ви поканих тука… говоря за богатство… чувства…
Тя сладостно затаи дишане.
„Боже!… Нима?…”
Схвана вълнението й.
– Успокойте се!… Никога не бих посмял… Познавам цялото ви семейство…Въпросът не е за вас…
– За кого? – попита смаяна и смутена.
– За другарката ви Мери…
Всичко се обърна в нея.
– Тъй ли?… Тогава говорете на нея…
– Така е по-сигурно… Ще й кажете – ще размисли насаме… И пак – ще кипне – чакай да се уталожи… Вие сте постоянно заедно – предайте й – 100…200…300 хиляди… половин милион!
Лина гордо се дигна.
– Срам ме, че дойдох… Не ви считах способен на такива гадости… – да стана сводница на най-близка приятелка – почти сестра…
– Оставете стари терминологии – обикновена сделка… и плащам щедри комисиони…
– Подлец! – прозвуча във въздуха.
– И тази хубава!… Предлагам пари – и подлец… Възпитание!…
Лина се върна вкъщи.
Унищожена, обидена, опозорена – повече, отколкото да я бяха я изнасилили там.
„Подли твари!… Не ценят душа… невинност… Търсят плът… месо… И какво намери в нея?… Половин милион!…” И с нервни ридания заби главичката във възглавницата.
© Георги П. Стаматов
AFISH.BG
