ВАН ГОГ
Небето има повече слънца,
отколкото се вижда.
Човекът има повече лица,
отколкото се вижда.
Земята има повече глупци,
отколкото се вижда.
Оплетени сме в повече конци,
отколкото се вижда.
Да слагаш с болка страшните бои,
но никой да не вярва.
Умът ти даже да се побои,
но никой да не вярва.
Да стигнеш даже чак до лудостта,
но никой да не вярва.
Безкрайно е жестока участта
да имаш дарба.
ДАЖЕ ЦЯЛОТО Е ПОВЕЧЕ ОТ ЦЯЛО
Само обичта без обич към среброто
е спестовна касичка в приют за бедни.
Конекрадците все пак открадват коня
заедно с откраднатата вече булка.
И докато в междузвездното пространство
зее място за звезда или светило,
слънцето изгрява в златен ритъм, сякаш
че се ражда второ сърце на човека.
Той, обичащият този свят, повтаря
думите на вдъхновения си двойник:
имаш цялата ми обич, ако трябва,
ще прибавя още толкова от нея!…
ПЪЛНА ИЗПОВЕД НА СЛЪНЧОГЛЕДА
Слънцето е откровение и няма
друго откровение за светлината.
Ослепелите от слънцето зидари
виждат я и през зазидани прозорци.
Само някой, спал насън със свойта майка,
през деня пред себе си не го признава.
Но с тризъбеца на дявола не може
от човек да е убит вампир, и все пак…
Знам къде ще пренощува мойто слънце
за да му сънувам нощем светлината.
© Николай Кънчев
AFISH.BG
