“Артър Хейли е роден в Лутън, графство Белфордшир, Англия, на 5 април 1920 г., но на двайсет и седем години се преселва в Канада и става канадски гражданин, след като осем години е бил в Кралските въздушни войски пилот и командир на екипаж.
Започвам с тази страница от биографията му, защото неотдавна се срещнах с един приятел от детските години (Е. Б., сега командир на екипаж от Гражданската авиация), който ми каза така:
– Виж какво, Артър Хейли е бил летец. Може би бордов инженер или радист, но във всеки случай е летял.
– Откъде знаеш?
– Знам, защото съм чел „Летище”. Писател не може да измисли такова нещо. Той така точно е описал всичко, както само летец може.
Ако отново ми се случи да летя в самолета на Е. Б., сигурно пак няма да сме на едно мнение за Артър Хейли.
Когато излезе книгата му „Окончателната диагноза”, читателите бяха убедени, че
Артър Хейли е лекар.
Когато отпечата „Колела”, те бяха сигурни, че той е инженер от автомобилостроенето в град Детройт.
Когато издаде „Хотел”…
Същото се отнася до останалите романи, които е написал.
Хейли съзнава това свое качество – да внушава достоверност. Нещо повече, няма нищо против да се говори за това му качество, но да говорят другите, не той.
Обяснява (ако приемем, че следващите му думи изобщо са някакво обяснение) така:
„Романите ми са краен резултат от моята работа и стигат къде ли не. Достъпни са и не виждам смисъл да им правя разбор. Предоставям това на други, а аз самият предпочитам да се заловя за следващата книга.
Всеки роман ми отнема около три години: една цяла година за непрекъснати проучвания и документация, шестмесечна разработка на подробев план, после година и половина упорно писане с много преработки.
Мога да добавя само едно: романите ми са написани от човек, който се стреми главно към това да бъде разказвач, но, надявам се, те още и отразяват колко възбуждащо е, че живеем тук и сега.”
За него е интересно – „възбуждащо” – да надникне в света на лекарите, на летците, на хората с други професии. Ала Хейли е такъв професионалист в надничането, че след като прочетем една негова кига – няма значение коя, – ние знаем неща, които сме знаели преди. Хейли ги е проучил така добросъвестно, че ние му вярваме; за него е било интересно, даже възбуждащо да ги научи и опише (може би по-скоро първото – да ги научи).
Хейли пише по един и същи начин независимо дали разказва за лекарското ежедневие („Окончателната диагноза”), за Гражданската авиация („Летище”), за правителствените кръгове („Във висшите среди”) или за автомобилната промишленост („Колела”).
Начинът се състои в следното: Хейли взима действащи лица с такава мотивировка на поведението, че читателят да може да ги оприличи на себе си или на свои познати; тези лесни за разбиране характери да попадат в правдоподобни драматични ситуации, които са интересни за всеки. Освен това – една главна и няколко подчинени сюжетни лини, които се разгъват така, че да увлекат читателя.
Ако това беше всичко, щяхме да кажем: е, та то е до болка познато. Но Артър Хейли добавя още нещо: информация. При това точна. Толкова инфолмация, колкото ромянът може да побере. И след като прочетеш една книга на Хейли, знаеш неща, които не си знаел. Те не са кой знае какви. Но иначе не би ги научил, защото няма кой да ти ги разкаже тъй популярно и находчиво.
Има, разбира се, по-големи писатели от Хейли. Образите му са толкова опростени, че са елементарни. Но едва ли някой може да го бие в документацията и информацията.
Самият Хейли не научава нищо ново за литературата или пък много умело го прикрива. Той знае, че не трябва да експериментира: читателите очакват нещо определено от всяка негова нова книга. Изненада ли ги, ще ги разочарова. Търговската марка означава гарантирано качество – не непременно високо, просто не се променя. Проста или сложна, формулата на писане на Артър Хейли е един от пътищата към бестселърите и той не дава признаци, че ще й изневери.”
Димитри Иванов (със съкращения, предговор към „Окончателната диагноза”, 1986)
AFISH.BG
