Изгарят го две страсти – театърът и жените. Около него винаги имало много жени – различни по характер, темперамент и външен вид. Дори и като възрастен той се радва на успех сред младите представителки на нежния пол. С какво е привличал жените този съвсем не красив мъж, слаб с дълъг нос, тънки устни и дълбоко поставени зад очилата очи?
“Знаменитият немски драматург и реформатор на сцената <…>, пише Юрий Оклянски в книгата” Харемът на Бертолт Брехт”- бил маркузианец, един вид предшественик на сексуалната революция … Имал много приятелки, но освен тях почти винаги имало няколко жени, с които Брехт живеел семейно. Привличала го полигамията”.
Още в юношеския си дневник Брехт отделя много място на описание на времето, прекарано с връстницата от родния си град Аугсбург, дъщерята на местния лекар Паула Банхолцер, която той шеговито нарича Би. Заедно с Би той обикалял града в търсене на забавления. Мечтателната природа и богатата му фанатазия стимулират творческите му стремежи, пропити с бунтовни чувства. Той пише стихове, които осмиват лицемерието на богатите и прославя честността на бедните. Пише статии и пее собствените си песни, акомпанирайки си на китара пред възхитените си съученици от гимназията.
През юли 1919 г. приятелката му Би, скрила се в селската къща на родителите си, ражда на Брехт син. Когато бащата на Брехт, директор на фабрика за хартия, научава това, първо побеснял, но после проявил милост. Независимо от това, незаконният внук не е приет в дома им – даден е за възпитание в добри ръце.
Любопитно е, че Би остава нежен и надежден приятел на Брехт в продължение на много години. През 80-те години излиза нейната книга “Моето време с Берт Брехт”, от чиито страници диша вечна любов …
През 1922 г. Брехт пише пиесата “Барабани в нощта”, която му носи известност и слава. След успеха на пиесата авторът леко променя името си – от Бертолд става Бертолт. Същото направил и най-добрият му верен приятел, драматургът Арнолд Бронен – нарича се Арнолт. Те смятат, че така е по-хармонично.
Бертолт избира своя постоянен образ – очила в никелирани рамки и кожена шапка. 24-годишният драматург се чувства като “тигър в градските джунгли” и периодично излиза на лов. Уловът, разбира се, били жени …
През 1920 г. Брехт все още се появявал навсякъде с Би, но започва и нови връзки. Мариана Цоф била оперна певица в Мюнхенския театър. Отстъпвайки пред омразния “буржоазен морал”, през ноември 1922 г. Брехт се жени за нея. Четири месеца след сватбата се ражда дъщеря им. Но бракът се оказал краткотраен – продължил по-малко от една година.
През есента на 1923 г. в Берлин Арнолт Бронен запознава Брехт с начинаещата актриса Елене Вайгел (близките й я наричали Хели). След година се появява синът им Стефан, а след още пет години те се женят. Това става под натиска на Хели. Първоначално Брехт отказва на всички молби отношенията да се формализират. Той многократно публично е заявявал, че бракът е предразсъдък! Че сексуалните отношения трябва да са свободни и че никога няма да се ожени!
Но Хели не мисли да отстъпва и един ден заявява, че не иска повече да е прислужница на знаменитост. Той трябва да реши, или тя взема детето и отива при родителите си.
Брехт се примирява, но заявява, че за него бракът е чиста формалност и няма да промени нищо в техните отношения. И въобще нищо няма да промени.
Това, което за Брехт е чиста формалност, за жените около него е било твърде мъчително. Елизабет Хауптман – писателка, сътрудник и приятелка на Брехт, прави опит да се самоубие. Тя има огромна роля за написването на “Опера за три гроша”, която веднага прави Брехт световна знаменитост. Елизабет взема свръхдоза приспивателни и само по една щастлива случайност оцелява.
Без обяснение си събира багажа и заминава за Берлин Марилуиза Флайсер – една от най-близките приятелки на Брехт.
Брехт наричал актрисата Карол Неер “Жената Праскова”. Той с ужас очаквал завръщането й от турне, тъй като не знаел как тя ще приеме брака му с Елене Вайгел.
Букетът червени рози, с които Брехт я посреща, не успяват да я смилят и Карол го напуска. Но след няколко години те се срещат и помиряват в Москва.
По-нататък в калейдоскопа от увлечения на Брехт се появява Маргарет Щефин, Грета. Нежната руса жена с копринена коса и мечтателни сини очи била неотразимо обаятелна! Можела да покори много сърца, но я привлича харизмата на Брехт. Дъщеря на зидар от предградията на Берлин, Грета още като малка участва в лявото младежко движение. След това влиза в Комунистическата партия на Германия. Тя била изключително талантлива. Владеела руски, английски, френски, датски, шведски и норвежки езици. Завършвала писмата си до Брехт с “обичам те” на всички тези езици. В последната година от живота си научава и фински. Грета става за Брехт Муза – като Лиля Брик за Маяковски. Такива добре познати произведения на Брехт, като “Добрият човек от Сечуан”, “Майка Кураж и нейните деца”, “Възходът на Артуро Уи”, едва ли биха били написани, ако до него не е била Грета Щефин.
Но през 30-те години, във времето на тясно сътрудничество и близост с Маргарет, в “любовния кръг” на Брехт влиза датската писателка и актриса Рут Берлау. Брехт заминава за Дания, за да се спаси от нацисткия режим. 27-годишната Рут, жена на застаряващия професор-медик (разликата във възрастта била 20 години), ръководела единствения в Дания работещ театър, била убедена комунистка и много емоционална натура. Естествено, Брехт и Рут скоро стават повече от приятели. И тук Грета решава да отиде в Дания – да посети Брехт за коледните празници. Брехт нямал нищо против, но пратил на Грета телеграма, че в Копенхаген ще я посрещне писателката и актриса Рут Берлау. Рут, от своя страна, получила телеграма: “Моля, да посрещнеш сътрудничката Маргарет Щефин. Брехт”. След като разполага фигурите на дъската на любовните си страсти, Брехт изчезва от погледа им. Окопава се в наскоро купената къща в близост до рибарското селище Сковсбостранд на датския остров Фюн и оттам следи за развитието на ходовете. В началото всичко било спокойно. Рут, на която името Щефин не говорело нищо, я посреща на гарата и я отвежда при себе си, в просторния професорски апартамент. Грета трябвало да живее там в продължение на три месеца – Брехт, на когото тя пишела и звъняла отговорял неясно и не се появявал. Преди Коледа Грета не издържала и споделя с новата си приятелка: “Обичам Биди, – казва тя. – Готова съм на всичко за него“.За Рут това бил шок, разбира се, но тя не казва нищо за отношенията си с Брехт. А Грета, след три месеца в Сковсбостранд, я очаква още по-голям шок: тя някак случайно “уловила” Брехт и Рут в „определен момент“. Брехт трябвало доста да се потруди, за да помири своите любими. Те даже после станали приятелки … А Елена Вайгел? Тя също била през цялото време с Брехт. Преди пристигането на Грета в Дания тя отново се опитала да защити едноличното право над съпруга си – аргумент били децата. Но не успяла.
В живота на Брехт влиза и финландската писателка Хела Вуолийоки. Тя се занимавала с литературознание и журналистика, била музикална, владеела седем чужди езика, успешно работела като драматург. А освен това, била и успешен предприемач, богата земевладелка и известен политик – веднъж в Лондон я приема самият Чърчил. Но това не е всичко. Ела била и агент на съветското разузнаване. През 1943 г. тя е арестувана и осъдена на смърт за шпионаж в полза на Съветския съюз, но по-късно, благодарение на усилията на световната общност, тя излиза на свобода. В началото на 1940 г. Брехт пристига по покана във Финландия с цялия си “семеен кръг”, включително Маргарет Щефин и Рут Берлау. Компанията прекарва летният сезон в луксозната вила на Хели.
Последна възлюбена на Бертолд Брехт, в средата на 50-те години, когато той вече е световно известен драматург и ръководи своя театър “Берлинер ансамбъл”, става Изот Килиан, която е работила с него като асистент и секретар. Но тя му поднесла изненада – увлича се от млад полски режисьор, който стажувал в театъра на Брехт. Маестрото прочел в дневника й: “Твоето време отмина, този млад поляк … е по-съблазнителен и сладък за младата грешна Ева от цялия ти подчинен “Берлинер ансамбъл”, от цялата твоя световна слава и скърцаща мъдрост”.
Бертолд Брехт, чиито пиеси по брой на постановки отстъпват само на Молиер и Шекспир, умира през 1956 г. от сърдечен удар. Името на големия художник и епикуреец е вписано не само в историята на световната драма. Той е единственият по рода си, който успява да изгради уникален полигамен свят на човешки взаимоотношения и мирно да живее в него до края, без да изпитва съмнение в неговата естественост. Когато умира, в кабинета му освен съпругата му Елена Вайгел, се събират още четири „вдовици“.
Превод и редакция: AFISH.BG
