Бениамино Джили (20.03. 1890 – 30.11.1957) с пълно право е смятан за един от най-великите тенори в света. През своята кариера, продължила рекордните 41 години без прекъсване, Бениамино Джили е пял в 2249 оперни спектакъла, изпълнявайки 62 различни роли, оставил е около 400 известни днес звукозаписа, участвал е в около 20 игрални и документални филма.
Съвременниците му го помнят като силно набожен човек. Дал е около 1000 благотворителни концерта, повечето организирани от различни католически дружества, към края на живота си участва в много концерти на църковна музика, а най-близкият му човек е бил неговият изповедник. Същевременно личният му живот не е бил твърде благочестив. Имал е три деца от първата си съпруга, три деца от втората си съпруга и според жълтата преса от онова време, поне още три деца от други жени.
Бениамино Джили има и друг грях, който заплаща тежко впоследствие – запленен е от личността на Мусолини. Чувствата са взаимни и Джили бързо се превръща в любимец на режима. Открито декларира съпричастността си към идеите на фашизма. Участва в серия организирани от властите концерти в малки провинциални селища с цел популяризиране на оперното изкуство.
Удостоен е от правителството със званието „народен певец“. След края на войната Бениамино Джили, подобно на други италиански колаборационисти, е изправен пред трибунал. Всички обвинения срещу него са отхвърлени от трибунала, но властите му забраняват да пее на италианска сцена, оправдавайки се с опасност от инциденти. Поради сътрудничеството му с фашистите големите оперни сцени в САЩ и Европа също се оказват затворени за Джили.
През следващите няколко години той пее в Лисабон, Буенос Айрес, Йоханесбург. През 1954 г. се завръща в Италия, за да участва в последния си оперен спектакъл. На 22 август 1954 г. в Месина изпълнява в една вечер главните роли в „Палячо“ и „Селска чест“. Предприема заедно с дъщеря си, сопраното Рина Джили, прощално международно турне. Последният концерт от това турне е на 25 май 1955 г. във Вашингтон. Това е и последното появяване на Джили пред публика.
Бениамино Джили без съмнение е лиричен тенор, но неговата изключителна техника му дава възможност без проблеми да се справи и с репертоар, който обикновено е запазен за по „тежки“, драматични гласове. Гласът му има копринен тембър, оприличаван с аромат на мед, блестяща техника в средния регистър и съвършено пианисимо.
На български е преведена автобиографичната книга „Спомени”, където той открито и непосредствено описва своя живот такъв, какъвто не само го е живял, но и както е разбирал, че трябва да го живее.
Интересен е един откъс от нея, където великият тенор споделя наблюденията си върху връзката между гласовия регистър и фигурата на изпълнителите на различните музикални партии: „Доказано е биологически, че поради особеното въздействие на жлезите с вътрешно отделяне тенорите са предразположени към прекалена закръгленост, докато при басите, които са обикновено високи и слаби, същата закономерност се отразява в противоположната посока. Само баритоните, изглежда, имат щастието да бъдат хора с нормална функция на жлезите. Но тъй като в една опера тенорът изпълнява почти винаги ролята на трагичен или романтичен герой, тази игра на природата е твърде злополучна. Кажи-речи всички тенори са принудени да водят непрекъсната борба с предразположеността си да пълнеят. И аз не правех изключение.”
AFISH.BG
