Марсел Марсо е роден в Страсбург като Марсел Манжел в семейство на евреи. Когато е 16-годишен, семейството е принудено да напусне дома си, заради влизането на Франция във Втората световна война. Баща му е арестуван от Гестапо и заточен в концентрационния лагер Аушвиц, където умира. Марсел става доброволец в Съпротивата на Шарл дьо Гол и поради факта, че владее перфектно английски език, е назначен като офицер за свръзка. По това време сменя и фамилията си.
След войната, вдъхновен от изявите на Чарли Чаплин, Марсел Марсо решава да се занимава с актьорство и се записва в Училището за драматично изкуство към Театъра на Сара Бернар в Париж.
През 1947 той създава образа на Бип, тъжен бледолик клоун, който със своя раиран пуловер и захабена оперна шапка — истинско олицетворение на крехкостта на живота — се превръща в неговото друго “Аз”. Несполучливите приключения на Бип с всичко и навсякъде са безкрайни. Мимът Марсел създава истинска промяна и революция в театъра през 50-те години със своите спектакли “Ходене срещу вятъра” (вдъхновил Майкъл Джексън за неговата „лунна походка”), “Клетката”, “Човекът-маска”, “В парка”, както и със многобройните си сатирични изпълнения.
Светът го нарича „Чарли Чаплин на мимовете”, най-тихият артист е почти пет десетилетия на сцената и неговото гениално безмълвие заглушава суетливите крясъци на звездите за един ден на театралната и политическата сцена.
Мимът на всички времена е награден с ордена на Почетния легион – най-голямата държавна награда на Франция. През 2002 г. става посланик на добра воля в ООН. Умира на 84-годишна възраст през 2007 г. в Париж. Погребан е в парижкото гробище на героите – “Пер-Лашез”.
AFISH.BG избра за своите читатели едно стихотворение на Веселин Ханчев, посветено на виликия мим.
БЕЛИЯТ БИБ
На артиста Марсел Марсорен костюм
В този театър
няма шум,
както в театрите има.
С бяло лице,
с тебеширен костюм
Биб играй
една пантомима.
Белият Биб.
Ням негатив,
снет върху черни декори.
Плащат на Биб
да играй мълчалив.
Пляскат му,
че не говори.
Бедният Биб.
Няма дом,
думи си няма даже.
Плаче бедният Биб
мълчешком.
Нищо не може
да каже.
Плаче край Сена,
край Нотр Дам
като удавник кряска.
С бели движения,
с крясък ням.
Биб – мълчаливата маска.
Белият Биб.
Ням негатив,
снет върху черни декори.
Като голямата скръб –
мълчалив.
Като скръбта –
не говори.
Белият Биб
с черна тъга,
който мълчи така, че
още го чувам
и досега
как оглушително плаче.
© Веселин Ханчев, „Избрани произведения”, 1969
В стихотворението е оставен правописа на автора. Щом е решил да употреби Биб, вм. Бип (на фр. Bip), значи е имало защо. Да не забравяме, че Ханчев пребивава в Париж и превежда великолепно от френски. (бел. ред.)
AFISH.BG
