ОТНОСНО ЕДНА СРЕЩА
“Онази вечер не бях сам в „Комеди Франсез“. Играеха „просто“ Молиер, но с голям успех. Императрицата на Иран се смееше; Робер Кемп изглеждаше щастлив; Пол Леото привличаше погледите. Една дама близо до нас каза на съпруга си: „Ще се обадя по телефона на леля Клеманс да й кажа, че съм видяла Леото; това ще я зарадва“.
Вие бяхте пред мен, увита в кожи от полярни лисици, и също като по времето на Мюсе, „под черната плитка се разкриваше стройна и изящна шия“. През антракта ви чух как, приведена към ваша приятелка, питахте оживено: „А какво се прави, за да се спечели любовта на мъжа?“. Изпитах желание на свой ред да се доближа до вас и да ви цитирам думите на един съвременник на Молиер: „За да се харесаме на другите, трябва да им говорим за онова, което обичат и което ги засяга, да избягваме да спорим за несъществени неща, да задаваме рядко въпроси и никога да не намекваме, че може да сме по-прави от тях“.
Това са съвети на човек, който познава човешката природа. Да, ако искаме да бъдем обикнати, трябва да разговаряме с другите не за онова, което засяга нас, а за онова, което засяга тях. А кое е важно за тях? Те самите. Никога не бихме дотегнали на една жена, ако възхвалим нейния характер, красотата й, ако я разпитаме за детството, за вкусовете й, за разочарованията й. Никога няма да досадите на един мъж, ако го насърчите да говори за себе си. Толкова жени са постигнали успешна кариера като слушателки, занаят, в който дори не е необходимо да слушате какво ви говорят; достатъчно е да си придадете вид, че го правите.
„Да избягваме да спорим за несъществени неща.“ Ако излагате аргументите си настъпателно, събеседникът ви ще се раздразни. Още повече пък, ако сте права. Стендал казва: „Добрият довод е оскърбителен“. Човекът насреща ви може да признае, че казаното от вас е неоспоримо, но никога няма да ви прости това. В любовта мъжът търси мир, а не война. Блажени са нежните и спокойни жени, тъй като ще бъдат най-силно обичани. Нищо не вбесява мъжа повече от агресивната жена. Амазонките будят по-скоро възхищение, отколкото обожание.
Друг, твърде почтен начин да се харесате е да се изказвате добронамерено за хората. Ако думите ви достигнат до тях, те ще се зарадват и ще са склонни да ви признаят за приятен човек.
Той казва:
– Не обичам госпожа Дьо…
– Жалко. Според нея вие сте очарователен и тя разправя това наляво и надясно.
– Наистина ли?… Може пък да не съм прав за нея.
Обратното също важи. Злобно изказване, предадено недобронамерено, може да ви спечели жестоки врагове. „Ако всички знаеха какво разправят всички за всички, никой не би разговарял с никого.“ Бедата е, че рано или късно, всички узнават какво казват всички за всички.
Да се върнем към Ларошфуко. Той казва: „…никога да не намекваме, че може да сме по-прави от тях“. Все пак може ли да обичаме някого, от когото се възхищаваме? Да, несъмнено, ала при условие че неговото превъзходство не е налагано надменно и се компенсира от дребни слабости, които дават възможност на другия на свой ред да прояви покровителствено отношение. Най-умният човек, когото познавах, Пол Валери, омаловажаваше своята мъдрост. Той придаваше закачливост на сериозните си изявления; държеше се детински, вършеше лудории и така си спечелваше обич. Други велики умове, склонни към постоянна сериозност, също са забавни за своите приятели с неосъзнатата си горделивост, с разсеяността си или със своите мании. Прощават им гения заради смешните им слабости. Така и вашата красота ще бъде простена заради вашата естественост. Една жена никога няма да досади на великия човек, ако не забравя, че и той е мъж като другите.
Как да си спечелим нечия любов? Трябва да дадем на онези, които ни се иска да очароваме, основания да изпитат известно самодоволство. „Любовта възниква заедно с усещането за власт и щастие, обвързано с чуждото щастие.“ За да се хареса човек, е нужно да дава и да приема. Ето, о, Непозната на моята душа (така се изразяват испанците), какво исках да споделя с вас. Ще добавя един последен съвет, който Мериме дал на своята непозната: „Никога не злословете сама срещу себе си. Достатъчно е онова, което ще казват за вас вашите приятели“.
Сбогом.”
© Андре Мороа, „Писма до Непознатата”
© Превод от френски: Венелин Пройков
AFISH.BG