Станислав Йежи Лец наистина е барон по рождение, но той самият никога не е изтъквал този факт.
Роден на 6 март 1909 г. в Лвов, получава началното си образование във Виена, а по-късно завършва право във Лвовския университет. От младежките си години е отдаден на поезията, която счита за неделима част от политиката, може би затова се превръща в блестящ сатирик. Трийсетгодишен издава два тома сатира, но скоро след това Полша бива окупирана, а той е арестуван и прибран в концлагер заедно с хиляди свои сънародници. Успява да избяга и е заловен, но като интелектуалец е пощаден при разстрела на останалите бегълци. По-късно се присъединява към Армия Людова.
След победата е бил културен аташе на посолството на Полша във Виена. Продължава да пише и публикува книгата „Разходката на циника“.
През 1950 г. поради несъгласие с тоталитарния режим в Полша, се премества в Израел, заедно със съпругата, сина и дъщеря си. Две години по-късно се връща във Варшава, където продължава да пише, но полските власти го наказват, като многократно забраняват да се публикуват негови творби.
Въпреки това той издава четири книги поезия и сатира.
Най-известен остава със своите „Невчесани мисли” – афоризми, които често се бъркат с народните умотворения и градския епос, толкова остро наблюдателни и безпощадно истинни са.
Част от тях сме подготвили за вас на днешния ден.
„В началото бе Словото. По-късно започна Мълчанието.”
„Всички хора са равни. След съответна обработка”
„Джуджетата най умеят да препъват — това е тяхното ниво.”
„Дисертация на тема: „Човекът в историята на Човечеството.“
„Железни хора — изобщо не чувствуват веригите като чуждо тяло.”
„Животът заставя човека да извърши много доброволни постъпки.”
„В някои извори на вдъхновението музите си мият краката.”
„Животът се върти в кръг, все по-близо до гърлото.”
„За да достигнеш до извора, трябва да плуваш срещу течението.”
„Заповедното наклонение се променя. Преди удивителният знак приличаше на тояга, сега — на ракета.”
„Има фабрики за гении, но не им доставят суровини.”
„Където смехът е забранен, обикновено не дават и да се плаче.”
„Липсата на мисъл убива. Другите.”
„Любовта към Родината не признава чужди граници.”
„Не е за вярване, но лъжата е съществувала и преди да изобретят книгопечатането.”
„Някои национални трагедии се играят без антракт.”
„Предричат ми, че ще престана да бъда актуален. Те си мислят, че пиша за тях.”
„Прозорецът към света може да се затули и с вестник.”
„Той беше верен знаменосец. Стискаше в ръце дръжката на знамето, без да отклонява вниманието си, дори не поглеждаше смяната на цветовете на платното.”
„Хора, обединявайте се! Вижте: нулата е нищо, но две нули вече значат нещо.”
„Някои писатели ми напомнят ония берлински дамички, които нощем те закачат, мъркайки като котки: „Аз съм тъй хищна!“
„Мнозина от моите приятели ми станаха врагове, мнозина неприятели се сприятелиха с мене, а равнодушните ми останаха верни.”
„Видях големи актьори да играят себе си. Тогава разбрах колко биха били малки, ако не бяха толкова големи.”
„Присъни ми се действителността. Събудих се с облекчение.”
„Стреми се към лаври! Но не от чужда глава.”
„Цени думата! Всяка една може да бъде твоята последна дума!”
AFISH.BG
