„Жената, която се изкуши от заглавието на тази книга и пожелае да я отвори, може да не се затруднява: и без да я чете, тя знае предварително всичко, което се казва тук. И най-умният от мъжете никога няма да може да каже за жените нито толкова добро, нито толкова лошо, колкото те сами мислят за себе си. Ако, въпреки предупреждението ми, някоя дама все пак започне да чете това съчинение, тя трябва тактично да се въздържи от подигравки към автора, който лишавайки се доброволно от правото на ласкателното за художника одобрение, слага на първата страница на своето създание този предупредителен надпис, който може да се види по вратите на други заведения: “Не е за дами”.
Самият Оноре дьо Балзак е имал брак, продължил едва половин година, но този изумителен психолог на човешките нрави оставя едно изключително прозорливо и поучително произведение. „Физиология на брака” е изумително проникновено и остроумно четиво, очарователна книга за това осъществима ли е хармонията в земната любов, или истинска е само невъзможната.
Предлагаме ви избрани цитати:
“Бракът е наука.”
“За да бъдете щастлив в семейството си, трябва или да бъдете гениален мъж, женен за нежна и умна жена, или по някаква случайност, която далеч не е така обикновена, както би могло да се предполага, да се окажете и двамата кръгли глупаци.”
“И все пак, ето първото ми твърдение: бракът е война до победния край, в началото на която съпрузите търсят благословии от небето да се обичат вечно – изключително дръзко начинание; веднага след молитвите избухва битка и победата, тоест свободата, постига този, който е по-ловък.”
“Бракът трябва неотстъпно да се бори с чудовището, което унищожава всичко – навикът.”
“Продължителността на страстта, свързваща две същества, способни да обичат, е право пропорционална на силата на първоначалната съпротива на жената или сериозността на препятствията, които издигат по пътя към щастието превратностите на обществения живот.”
“Една жена, в нашето разбиране, е плод на специалните усилия на мъжете, които за усъвършенстването на нейната порода не са пожалили нито злато, нито моралната топлина на цивилизацията. Първият отличителен признак на жените е бялата, мека и копринена кожа. Жената е изключително чистоплътна. Пръстите й са създадени да докосват само меки, пухкави, благоуханни предмети. Подобно на хермелина, тя може да умре от мъка, ако някой опетни белите й одежди. Тя обожава да разресва къдриците си и да ги облива с парфюми, чийто аромат опиянява, да оформя розовите си нокти и да им придава бадемова форма, възможно най-често да се къпе, потапяйки своето крехко тяло във водата. През нощта тя може да почива само на най-меката постеля, през деня – само на дивани, пълни с конски косми, а любимото й положение е хоризонталното. Гласът й е трогателен и нежен, движенията са изпълнени с изящество. Тя разговаря с изумителна непринуденост.”
“Нейната религия е любовта; тя мисли само за това как да се хареса на възлюбления си. Да бъде любима е целта на всички нейни постъпки, да събужда желание е целта на всичките й жестове. Ето защо тя винаги търси начини да блесне; тя може да съществува само в атмосфера на изящество и елегантност.”
“Но всички жени желаят да се занимаваш само с тях; те не могат да изтърпят и десет дни човек, ако ще той да се занимава с най-великите неща, без да се разбунтуват. Ето защо всички жени обичат глупаците. Глупакът им дава всичкото си време и понеже се занимава само с тях, им доказва, че ги обича. Ако един гениален мъж им даде сърцето и богатството си, но не и времето си, дори най-благородната жена няма да повярва, че е обичана.”
“До тридесетата година лицето на жената е книга, написана на чужд език и която все още може да се преведе въпреки трудностите, произтичащи от езиковите особености; след четиридесет години обаче жената става неразгадаема книга и ако някой може все пак да разбере една стара жена, то това е друга стара жена.
Човек върви от отвращението към любовта; но когато от любовта стигне до отвращението, никога не се връща обратно.”
“Омъжената жена се държи със съпруга си така, както съпругът й я е научил.”
“Добродетелната жена има в сърцето си една фибра повече или по-малко от останалите жени: тя е глупава или възвишена.”
“Ние се привързваме за дълго само към това, което ни струва грижи, труд и терзания.”
“Изневярата, казва Шамфор, е също като банкрута, но тук разореният човек в допълнение е и опозорен.”
“Плътската любов е потребност като глада, с единствената разлика е, че човек винаги иска да яде, а апетитът му към любовта не е така постоянен.”
“Най-целомъдрената омъжена жена може да бъде най-сладострастна.”
“По-лесно е да бъдеш любовник, отколкото съпруг, защото е трудно да бъдеш остроумен всеки ден, отколкото да се шегуваш от време на време.”
“Законите се пишат в съответствие с нравите, нравите се променят.”
“Любовта и омразата са чувства, които сами се подхранват, но от двете омразата има по-дълъг живот.”
“Човек не може да обича два пъти в живота си; има само една любов, дълбока като морето и безбрежна като него.”
“Бракът без любов е законна проституция.”
“Примирението е ежедневно самоубийство.”
“Надеждата е памет, изпълнена с желания.”
“Опасната мисъл, идеята фикс, която у мъжа е план за действие, у жената добива формата на любовна мечта.”
“Най-хубавото в живота са нашите илюзии; най-утешителното – нашите надежди, колкото и призрачни да са те. Не са ли мнозина ония, чиито чувства и възгледи са не друго, а предразсъдъци, и които изграждат своите схващания за щастие и морал не по законите на живота, а според готовите предписания на законодателите.”
“Има още една последна категория обречени, чиято беда е почти сигурна. Тук имаме предвид ония настръхнали и досадни мъже, дребнави и тиранични, които са обладани от не зная какви идеи за домашно господство, които открито мислят лошо за жените и познават живота не повече, отколкото майските бръмбари разбират от естествена история. Когато такива мъже се оженят, семействата им напомнят оси, на които немирно дете е откъснало главата и които отчаяно се блъскат тук и там в стъклото.”
“Прегрешенията на жените са същевременно и обвинителни актове срещу егоизма, безотговорността и нищожеството на мъжете.”
“Да усеща изтънко нюансите на удоволствието, да ги доразвива, да им придава нов облик, нов оригинален израз, ето в какво се състои талантът на съпруга. Между две същества, които не се обичат, този талант е похот, докато ласките, преизпълнени с любов, никога не са похотливи.”
“Има жени, които стават нещастни за цял живот, погубват се, опозоряват се заради мъж, когото после престават да обичат, защото се съблича несръчно, несръчно подрязва ноктите си, обува наопаки чорапа си или несръчно разкопчава копчето си.”
“В това странно положение, при което обществените закони и законите на природата са в жестоко противоречие, девойката се покорява, примирява се, страда и мълчи в свой интерес. Нейното покорство е сметка, угодливостта ѝ – надежда, предаността ѝ – нещо като призвание, от което се възползвате, а мълчанието ѝ е великодушие. Тя ще бъде жертва на капризите ви, докато не ги е разбрала, ще страда от характера ви, докато не го е опознала; ще се отдава, без да обича, тъй като се доверява на привидната страст, която сте изпитвали в първия момент на обладаването ѝ, но тя не ще мълчи в деня, в който осъзнае безполезността на жертвите си. Тогава иде онази сутрин, когато всички нелепости, господствали в съюза ви, се възправят като клони, огънати за момент под постепенно олекващата тежест.”
“Да има верен усет, който да долавя чувствата, да я приучи да се самонаблюдава, да гори с топлината на нейния любовен огън, да не я оставя сама, да умее да слуша съня ѝ, да избягва всички грешки, които погубват толкова семейства – ето какъв трябва да бъде мъжът…”
“Умният съпруг никога не изказва открито съмненията си, че жена му има любовник.”
“Любовникът научава жената на всичко онова, което съпругът е скрил от нея.”
“На всичко може да се надяваме и всичко можем да очакваме от влюбената жена.”
“В момента, в който реши да престъпи съпружеската вярност, жената смята мъжа си за всичко или за нищо – положение, което можем да приемем за отправна точка.”
“Животът на жената е в главата, сърцето или в страстта. Във възрастта, когато жена му е опознала живота, мъжът трябва да знае дали първопричината за изневярата, която тя замисля, е тщеславието, чувството или темпераментът. Темпераментът се поддава на лечение; чувството предлага на мъжа големи шансове за успех, но тщеславието е неизлечимо. Жената, която живее с главата си, е ужасно зло. Тя ще обедини в себе си недостатъците на страстната и на обичащата жена, без да има техните извинения. Тя е неумолима, у нея няма топлина, няма любов, няма целомъдрие, няма пол.”
“И озлоблението на някои жени срещу ония, които имат щастливото нещастие да бъдат пленници на страстта, доказва колко ги гнети собственото им целомъдрие.”
“Целомъдрието е относителна добродетел: едно е целомъдрието на двадесет години, друго е на тридесет, трето на четиридесет и пет.”
Превод и редакция: AFISH.BG
