Има-няма преди почти сто години. На 1 април се навършват 70 години от смъртта на тази невероятна българка, която е едновременно и спорна, и безспорна личност в нашата история и нашата литература.
Родена на 21 октомври 1860 г. в Русчук, тя на 10 години напуска бащиния дом и заминава за Русия, където завършва със златен медал в Четвърта Московска гимназия. Връща се в България и се захваща с учителска дейност. Следва съдбоносната среща с Петко Каравелов, с когото се знаят от Москва, но тепърва се откриват един за друг. На 4 октомври 1879 г. те си разменят годежни пръстени, а венчавката е определена за 13 януари
На 21 октомври 1879 г., рождения ден на Екатерина, се провеждат изборите за Първо обикновено народно събрание. Либералната партия печели мнозинство и Петко Каравелов от Търново заминава за София. Година по-късно го последва и съпругата му, която е приела като свои идеалите и делото на своя съпруг. Когато Петко Каравелов министър на финансите в правителството на Драган Цанков. В София става негова сътрудничка и секретарка.
Екатерина и Петко Каравелови
От 26 юни 1884 г. Каравелов е министър-председател до 9 август 1886 г. На този пост той извършва най-голямото си политическо дело – Съединението на България. Вестта за Съединението заварва Екатерина Каравелова в Русе. През нощта на 6 срещу 7 септември русенци ѝ устройват шумна овация. На сутринта, по поръка на Петко Каравелов, тя се среща с Батенберг.
При окончателното си напускане на България, с последния си Манифест от 26 август 1886 г. Батенберг назначава за регенти Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров. Каравелов напуска на 1 ноември 1886 г. и е заменен от Георги Живков. Когато Петко и негови съмишленици са арестувани по време на русенския бунт на офицерите-русофили през февруари 1887 г., Екатерина Каравелова обикаля европейските дипломатически агенти в София с настойчива молба да се застъпят за затворниците. Намесата на дипломатите ги спасява, но омразата на стамболовистите срещу нея се засилва.
Екатерина и Петко Каравелови с дъщерите си Виола и Лора
През 1891 г. Каравелов е обвинен за връзка с убийството на министър Белчев. Осъден от Военен съд, през 1892 г. е затворен в Черната джамия. Безогледната политическа борба не пощадява и съпругата му. На 30 ноември 1891 г., Екатерина Каравелова е поставена под домашен арест. На 10 февруари 1892 г. е изправена пред съда по обвинение за предателство, дето искала чуждо вмешателство, търсейки помощ от чуждите дипломати в България.
Стефан Стамболов нарежда да я осъдят на смърт. Съдебният заседател Калпакчиев, неуверен в нейната вина, се посъветвал с русенския митрополит дядо Григорий, който му казал да гласува по съвест, а не както е заповядал Стамболов. Това и блестящата защита на докторът по право Константин Стоилов я спасява от бесилката. Докато трае процесът, за да може да преживява, Екатерина Каравелова се преселва с децата си в Русе, където остава две години, работейки като учителка.
През 1901 г. Петко Каравелов за трети път става министър-председател и Екатерина Каравелова отново е учителка в Първа софийска девическа гимназия, където работи до смъртта на съпруга си на 24 януари 1903 г.
Въпреки тежката загуба, продължава да взема дейно участие в обществения и културния живот на страната. След жестоката разправа с Илинденското въстание, Каравелова застава начело на женски комитет за освобождаване на девойки-боркини от турските зандани; взема участие в свиканата на 28 март 1904 г. в Лондон „Македонска конференция“ под председателството на Джеймс Брайс и Ноел Бъкстон.
По време на Балканските войни (1912 г. – 1913 г.) Екатерина Каравелова е главна медицинска сестра във Военното на Н.В. училище. По време на Първата световна война тя се грижи за ранените и болните.
След Ньойския диктат на 24 септември 1919 г. изготвя протеста, който Българският женски съюз изпраща до женските съюзи в чужбина. На конгреса на лигата в Дъблин горещо защитава националната кауза на своя народ. В продължение на 25 години е председателка на Българския женски съюз.
През 1935 г. Екатерина Каравелова е избрана за председател на Съюза на българските писатели. Творческата й дейност има широк и богат диапазон. Пише политически фейлетони, литературна критика, преводи. На страниците на в. „Търновска конституция“ излизат нейните подлистници под различни псевдоними. Владее руски, френски и немски. Превежда Толстой, Достоевски, Юго, Мопасан, Флобер, Дикенс. Когато още през 1889 г. Петко Каравелов под псевдонима Камен Чернев основава „Библиотека Св. Климент“, две трети от преводите там са на Екатерина Каравелова. За памфлетите на Пол Луи Курие тя пише и обстойна историко-литературна характеристика. Към „Егмонд“ на Гьоте дава критически анализ на драмата.
Екатерина Каравелова
Преживяла съпруг и три деца, личната съдба на е като антична трагедия.
Първата дъщеря на Каравелови, Радка, умира ненавършила 3-годишна възраст; втората, Виола, угасва с помрачено съзнание след безследното изчезване на съпруга ѝ, журналиста и общественика Йосиф Хербст; третата, Лора, загива от куршум, последвана от съпруга си, поета Пейо Яворов.
Въпреки всички „Осанна!” и „Разпни!”, белязали живота й, неизтощимата българка близо 25 години е в центъра на политическия живот в България. След първата национална катастрофа, когато България е в изолация, Каравелова заминава за Русия, където използва личните си връзки с управляващите среди за възстановяване на добрите отношения между двете страни. След втората национална катастрофа тя се заема да облекчи участта на хилядите български заложници.
Екатерина Каравелова умира на 1 април 1947 г. и е погребана по личното разпореждане на Георги Димитров при съпруга си Петко Каравелов. Гробът се намира при апсидата на православния храм „Свети Седмочисленици“ в столицата.
В дневника й намираме редовете, които характеризират живота й, делото й, съдбата й, спетена с тази на народа и родината й:
„Душата жадува спокойствие. Неуже ли има още години да се карат тъй – глухи тревоги, вълнения, изтезания сърце да пълнят и тровят, а пред света с лице засмяно да ходя… Тежък, непоносим дълг! Защо? За кого?… Да, Дон Кихоте! Търпи и трай!”
Екатерина Каравелова е наистина един български Дон Кихот в рокля и нейният дух продължава да се сражава с вятърните мелници.
Маргарита Петкова
AFISH.BG
