ДРУГИЯТ
За мене той сега е само „Той”!
За мене той сега е само „Оня”!
За мене той сега е само „Кой”!
И аз не знам кого във същност гоня
от мислите и нервния си сън…
В стъклата чукне ли пак цъфналата гранка,
той спира под прозореца отвън –
човек ли е или пък само сянка?
Не зная и не искам и да знам.
Аз зная само: Оня съществува
и зная че когато чакам сам,
две чужди устни страстно те целуват…
Дали прощавам? О, не питай ти!
Обичащият да прости е длъжен!
На О н я само, знай, не бих простил,
ако те лъже, както ти ме лъжеш!
© Дамян Дамянов
AFISH.BG
