По време на Втората световна война четиричленното семейството на Ане, семейство Ван Пелс (в дневника Ван Даан) и Фритц Пфефър, се укриват от нацистите в задната част на офиса, приютил фирмата на Отто Франк и Ван Пелс. Тринадесетгодишната Ане започва да си води дневник, изпъстряйки го с писмата си до въображаемата приятелка Кити.
Въпреки лишенията, въпреки теснотията, глада, непрекъснатия страх да не бъдат издадени на нацистите, Ане показва в писанията си една необикновена сила на характера. Записвайки ежедневните навици на „затворниците“ в Задната къща, придружавайки ги с трезви разсъждания за безумието на войната, за чувствата и копнежите си към добро и красиво, към любов и към щастлив живот след войната, госпожица Франк издава необикновеното младо момиче, което крие в себе си.
След края на войната единственият останал жив от семейството, бащата Ото Франк, издава дневника на дъщеря си под заглавието „Задната къща”.
Страници от дневника на Ане Франк
AFISH.BG ви предлага откъси от него:
„Често падам духом, но никога не съм отчаяна; гледам на това наше укриване като на опасно приключение, което е романтично и интересно. Гледам на всяко лишение като на нещо забавно за описване в дневника ми. Решила съм да живея различно от другите момичета, а и по-късно да не съм като обикновените домакини. Това наше укриване е добро начало на един интересен живот и затова в най-опасните моменти се смея на комичното в тях.
Млада съм и притежавам още много неоткрити качества, млада съм и силна, и изживявам това голямо приключение; то все още продължава и аз не трябва да се оплаквам по цял ден. Дадено ми е много – жизнерадост, ведрост и издръжливост. Всеки ден чувствувам как се развива вътрешният ми живот, как освобождението приближава, колко са добри хората около мен, колко интересно е нашето преживяване! Защо тогава да бъда отчаяна?”
„Въпреки всичко, аз вярвам, че хората са наистина добри в душите си.“
„Всеки таи вътре в себе си добри новини. Добрите новини са, че ти не знаеш колко прекрасен можеш да бъдеш, колко много можеш да обичаш, какво можеш да постигнеш и колко голям е потенциалът ти.“
„Колко бяха верни думите, които татко каза: „ Всички деца трябва да се грижат за собственото си възпитание. Родителите могат само да дадат съвет и да посочат правилния път, но окончателното формиране на характера се крие в собствените им ръце“.
„Колко прекрасно е, че никой не трябва да чака и момент, за да промени света към по-добро.“
Титулната страница на първото издание “Задната къща” на немски
„Бе ни напомнено много настоятелно, че сме нелегални, че сме белязани евреи, че сме приковани на едно място, без права, но с хиляди задължения. Ние, евреите, не можем да оставяме чувствата да ни влияят, трябва да сме смели и силни, да понасяме всичко неудобства и да не се оплакваме, трябва да правим всичко, което е по силите ни, и да се уповаваме на бога. Все някога тази ужасна война ще свърши, някога отново ще сме хора, а не само евреи.”
„Не мисля за цялата мизерия, която ни обгражда, а за красотата, която все още съществува.“
„Нейният съвет за издръжливост е: ,,Мисли за нещастието по света и бъди благодарна, че не си сполетяна от него!” Моят съвет е: ,,Излез навън, на полето, на слънце сред природата, излез и потърси щастието в себе си и в доброто! Мисли за всичко красиво, което съществува и е в теб, и бъди щастлива!”
„Аз просто не мога да изградя надеждите си на основата на мизерия и смърт. Мисля, че мирът и спокойствието ще се върнат.“
„Мързелът изглежда привлекателно, но работата дава удовлетворение.“
„Ние всички живеем с една цел – да бъде щастливи. Животите ни са толкова различни и все пак толкова еднакви.“
„Адът и небето са неща, които много хора не могат да приемат, но все пак вярата в нещо, няма значение в какво, държи човека на правия път. И това не е страхът от бога, а съхраняването на собствената чест и съвест. Колко красиви и добри биха били хората, ако всяка вечер, преди да заспят, извикваха пред погледа си събитията, станали през деня, и проследяваха точно какво е било добро и какво лошо в собственото им поведение. Така човек несъзнателно се опитва всеки ден отново и отново да поправи нещо в себе си и естествено след време ще постигне много. Този начин може да се използува от всеки, не струва нищо и определено е много полезен.”
„Който е щастлив, ще направи и другите щастливи.“
„Никой никога не е ставал беден като дарява.“
Паметникът на Ане Франк в Амстердам пред къщата, в която е било скривалището, превърната в музей
„Това е най-трудното в нашето време: идеалите, мечтите и хубавите очаквания още не са покълнали в нас, а жестоката действителност ги поваля и унищожава напълно.
Истинско чудо е, че не съм се отказала от всички свои мечти, защото те изглеждат абсурдни и неизпълними. Но аз здраво се държа за тях въпреки всичко, защото все още вярвам в присъщата на човека доброта. Напълно ми е невъзможно обаче и да градя всичко върху основата на смърт, злочестие и хаос. Виждам как светът бавно все повече заприличва на пустиня, все по-силно чувам приближаващата се гръмотевична буря, която ще унищожи и нас, съчувствувам на мъката на милиони хора, но като погледна към небето, си мисля, че всичко все пак ще се оправи, че тази жестокост ще свърши, че пак ще настъпят спокойствие и мир в света.”
© Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов, 2003
AFISH.BG
