ПАСТОРАЛНО
Аз влязох в тоя свят като Исус,
повел дванадесет овце на паша.
Тревата имаше на утро вкус.
И цялата природа беше наша.
Денят светлееше от кукуряк.
Денят преливаше от оптимизъм.
И ние, с гугли бели като сняг
за проповед с апостолите влизахме.
Но лятото ни би със прах и дъжд.
През зимата зад хълма виха вълци.
И забелязах, изумен веднъж,
че сменяха овцете ми цвета си.
Едната посивя като вълче,
/ Ах, страшно ми прилича да съм в сиво!/
И тъй поред…, което ще рече,
че всичко към защитен цвят отива.
…Сега край асфалтирания път
и край масивите от тежко жито
дванадесет вълчета ме пасат.
И ми е сигурно, и ми е сито.
© Първан Стефанов
AFISH.BG
