ДОЙДОХ ДА ВИДЯ СЪНЦЕТО В НЕБЕТО…
„Дойдох на тоя свят да видя слънцето.”
Анаксагор
Дойдох да видя слънцето в небето,
и кръгозора бял.
Дойдох да видя слънцето в небето,
върха изгрял.
Дойдох да видя сам морето вечно
и майския олтар,
заключил с поглед светове далечни —
съм господар.
Аз победих забравата студена,
една мечта създал.
Аз всеки миг живея откровено,
аз пея цял.
Страдания пробудиха мечтата.
Но кой по обич тук
на мен е равен в песента крилата?
Не, няма друг.
Дойдох да видя слънцето в небето,
и свърши ли денят
ще пея аз… за слънцето в небето
за сетен път!
ОЧИ
До някого спра ли сред белия ден,
знам: свързва ни участ една.
Напрегнато гледам в очите пред мен,
в дълбоките тъмни дъна.
И виждам — премазани — много слова,
убийства, зловещи лъжи,
и урви, и сривове, и синева —
безумства на алчни души.
Аз виждам, аз зная как бурята тук
приижда, руши и ечи.
И щом във очите погледна на друг,
той мигом затваря очи.
НЕ МЕ ДОКОСВАЙ
На всички Майки майка си, Земя,
а Океанът син е твой Баща.
Покой Небето е за паметта,
разнежва полската зеленина.
Живях във всичко — божа благодат.
Усещах: в мене Огънят гори.
Но моето сърце се умори.
Аз тихо спя. Не ме докосвай, Свят.
© Превод от руски: Андрей Андреев
AFISH.BG
