*
ТИ ДОРИ НЕ РАЗБРА
защо си отивам.
Може би – просто каприз,
просто – женска игра?
Ти нищичко не разбра.
Аз ти бях само неделна почивка,
само радост на дребно –
някаква малка потребност –
като цигарата,
като чашата вино,
като книга с красива корица.
Много исках и много ти давах.
Ти, по-малкото си избра.
Върви. Можеш всякъде да го получиш.
Просто друга марка цигари,
неделя с нова програма,
друг етикет на бутилката.
Но ти си още в мен,
като дъх замайващ на билка,
като горчивина на пелин…
И защо те обичам още?
Просто съм си такава.
И кой знае защо –
теб съжалявам.
© Станка Пенчева
AFISH.BG
