ФЛИРТ
Една жена красиво слагаше
във здрача своя шал,
и тайничко ме наблюдаваше
дали я бях видял.
Дали я виждах как кокетничи? –
Разбира се, че да!
Но се прозявах скрит във мрака чер
на своята брада.
Но тя отново ме измъчваше
със белия си шал,
едно сияние излъчваше,
че чак треперех цял.
О, тя навярно се досещаше,
аз колко съм влюбчив,
и все по-хубава изглеждаше
във флирта си красив!
Но духна вятър, смъкна шала й,
и тя видя със страх,
че във нощта сме само двамата,
и доближил я бях…
Дали владеех си инстинктите? –
Разбира се, че не!
Но тя наистина трепереше,
потръпваше поне!
И аз разбрах, че е в ръцете ми –
тя с белия си шал!
Но аз нали съм от поетите,
които имат жал,
поставих шала на главата й,
и бавно свих в нощта…
Очаквайки и се надявайки,
след мен да тръгне Тя…
* * *
Дойде при мен жената на приятел,
във късна, много късна черна нощ.
Навън вилнееше помитащ всичко вятър,
подобно хищник с нечовешка мощ…
Аз спуснах белите красиви щори.
Тя – миглите над черните очи.
И съвестта във нас не проговори…
Бе много по-красиво да мълчи…
И мина цяла вечност… И тогава…
“Вън вятърът…” – тя каза с дрезгав глас.
И мина цяла вечност… И тогава…
“…виновен е…” – довърших тихо аз…
Тя дръпна роклята и страшно чисто гола
изправи се настръхнала в нощта…
А аз седях и плачех сам на стола,
изгубил най-красивата мечта…
ЕТЮД В ЛЕГЛОТО
Разливаше се кремав мрака като във нежен сън,
когато с токчета изтрака една жена навън.
Покрит с юргана си пепитен, почувствах нечий крак
да влиза в моя любопитен, красив и цветен мрак.
Усетих как се разположи тя в моята мечта,
дори не й се и наложи да се събува тя.
Лежахме двамата безмълвни в пепитения здрач,
и шареха красиви мълнии под всеки наш клепач.
Усещах ток по слабините от острия й ток
и лазеха като термити по мене капки пот.
Не смеех даже да помръдна, да не погубя сам
фантазията безразсъдна на този нежен храм,
звука от капещите стъпки на скрита в здрач жена,
в нощта на кремавите кръпки от лунните петна…
© Владо Любенов
AFISH.BG
