***
Макар че няма като нежен цвят
да грееш ти – уханна и златиста, –
макар че в делника така познат
ще плаваш като в океан без пристан,
за мен ще си останеш образ свят,
за мен ще бъдеш ти мечта пречиста
подобно цвят – ни зной, ни мраз познала,
като далечното сияние на идеала.
В сърцето си ще те прикътам аз
и ще те омагьосам с любовта си,
за красотата ти в най-нежен час
аз ще откривам думи звънкогласи,
за погледа ти с непозната власт…
И както бучка кехлибар пренася
през времето мушицата пленена,
до вечността ти ще достигнеш с мене.
***
Когато къс метал със сила жива
привлечен е от друг, такава сила
се казва магнетизъм. Мълчалива,
но властна, в него тя се е стаила.
А щом ръжда желязото покрива –
душата на метала е унила.
Така сърцето без копнеж се свива,
когато жал там жило е забила.
Трудът единствен води бой с ръждата,
той прави нашата душа крилата,
за всички нейни рани знае лек.
Трудът ни прави силни, вдъхновени
и с труд изгражда цялата вселена
роденият за щастие човек.
© Превод от украински: Иван Давидков
ИДЕАЛИСТИ
Под дънер прогнил посред блатната тиня
живеели дребнички червеи в мир,
гъмжели, растели – а който загине,
създавал за другите червеи пир.
Сънували, бедните, в мрак потопени,
че някъде пролетно слънце сияй,
че те, от безбройни лъчи позлатени,
живеят щастливо във прелестен рай.
От тези картини създали системи:
„Живеем прекрасно!” – твърдели със смях,
прочитали речи, творили поеми
и блатната хубост възпявали в тях.
Дошли и отместили дънера хора
и истинско слънце проблеснало в миг –
загинали всичките червеи скоро,
проклинайки този убийствен светлик.
© Превод от украински: Пенчо Симов
AFISH.BG
