ПАЛАЧЪТ В СВОЯ ДОМ
Какво мисли палачът, когато
се прибира след работа в къщи?
Когато с жена си, с децата
край масата сяда, пие чаша кафе,
яде своя омлет? Ще го питат ли те
как е минал денят и дали
е работил добре? Може би
тази тема отбягват, говорят
за бейзбол, за времето, за политика,
за романа в картини от вестника
и за новия филм? Те ръцете му гледат ли,
когато кафето си взема или реже омлета?
Ако малките кажат му: „Татко,
да играем на конче, ето въжето.“ —
отговаря ли той на шега:
„Май за днес на въже се наситих.“
Или светва лицето му, сякаш
озарено от радост, и казва:
„В хубав свят, в чуден свят ний живеем.“
Ако белият лик на луната
в тиха стая надникне, ако лунни лъчи
се вплетат във косите на спящо дете —
палачът, какво прави палачът тогава?
Може би му е лесно. Може би
за палачите всичко е лесно.
© Превод от английски: Леда Милева
ТРЕВА
Струпайте телата при Аустерлиц и Ватерло.
Заровете ги и ме оставете да работя:
аз съм тревата; аз всичко покривам.
Струпайте ги при Гетисбърг,
при Ипр и Вердюн ги струпайте.
Заровете ги и ме оставете да работя.
Две години, десет години — и пътниците ще запитат кондуктора:
Сега къде сме?
Как се казва местността?
Аз съм тревата.
Оставете ме да работя.
С Мерилин Монро
***
Ръждясала пушка ще виси на стената, любима.
Каналите й ще бъдат накъдрени от ръждата.
Един паяк ще свие гнездо от сребро в нейния най-тъмен
и най-топъл ъгъл.
Спусъкът, мерникът също ще бъдат ръждясали.
Никой не ще лъсне пушката и тя ще виси на стената.
Показалци и палци ще я сочат разсеяно и небрежно.
Ще говорят за нея като за нещо, което не щат да си спомнят.
И ще кажат на паяка: „Продължавай. Твоето дело е хубаво.“
© Превод от английски: Александър Шурбанов
AFISH.BG