*
КАТО ПРЕДИ АКО БЯХ ГОРДЕЛИВ,
бих те оставил завинаги, знай;
всичко, що мъкна, а няма защо,
всичко, с което съм свързан докрай —
всичко на две — докато бъда жив.
И бих ти казал:
— Ще отнесеш
сто обещания, сто думи, сто
празника — тези най-скъпи неща.
Ще ми оставиш тук изгрев студен,
сто закъснели трамваи и сто
капчици дъжд след трамвая в нощта,
сто кръстопътя, сто улици, сто
капчици дъжд и след теб, и след мен.
НАДПИС НА КНИГА
Напуснах аз дома и любовта
и скреж в косите ми застина,
и стана глас, вопиещ сред пустиня,
и моят глас по родните места.
Като Израил — куц, но с волността
на птиците животът ми премина.
И, неразбран, езикът ми погина,
защото бе език на гордостта.
Ту смея се, ту плача без утеха
и слушам сам убийственото ехо.
Нима днес пея, господи — не знам.
И тъй ли всичко свято за сърцето
като живота си на вас ще дам?
А аз горях, живях и пях — додето.
*
АЗ РАЗДЕЛЯМ СЕ С ВСИЧКО, КОЕТО СЪМ БИЛ
и което съм любил, презирал, разбил.
Днес животът започна отново за мен
и събличам аз тесния вчерашен ден.
Не желая от себе си повече вест —
и разделям се с мен — до последния жест.
Същността си докрай и без милост руша
и отделям аз своята хладна душа.
В пустотата оставям аз себе си сам
и поглеждам към него, към себе си — ням.
Аз приветствам те топло, мой щит вледенен,
и приветствам теб, хляб, и теб, вино, без мен!
Нощен сън, пеперудо на пъстрия ден,
аз приветствам тук всичко и всички без мен!
И се свеждам над вечната книга — живот,
слушам кръглите думи на кръглия плод,
слушам белите думи на облака бял,
но езика за вас не запазих аз цял,
че съсъд и оскъден, и крехък аз бях,
как разбих се — уви — досега не разбрах.
Вече сфера подвижна не спирам пред вас
и ни дума без дума не ще кажа аз.
А намираха в мен много думи, уви,
хора, камъни, риби, листа и треви…
© Превод от руски: Светлозар Жеков
AFISH.BG
