Аз помня чудно мигновение:
яви ми се и отлетя,
ти- мимолетното видение,
ти- дух на чиста красота.
В копнеж на горест безнадеждна,
в шума на светски суети,
звучеше в мен гласът ти нежен,
сънувах милите черти.
С години бурята метежна
разся предишните мечти,
забравих аз гласът ти нежен
и твойте ангелски черти.
Във пустош, в мрачно заточение
течаха дните ми без брод,
без божество, без вдъхновение,
без сълзи, без живот, любов.
Душата трепна в озарение
и ти отново долетя,
ти- мимолетното видение,
ти- дух на чиста красота.
Сърцето бие в упоение
и възкресява в порив нов
и божество, и вдъхновение,
живот и сълзи, и любов.
Александър Пушкин
Превод: Лили Трендова
AFISH.BG
