ЕСЕННА ПЕСЕН
В есенний здрач
с протяжен плач
лей в отзвук глух
във моя дух
печал несдържна.
и в спомен скъп,
сломен от скръб,
аз чезна в здрача.
скръбта в сълзи
се разрази –
и горко плача!
И гасна сам,
насам-натам
от вихри гонен,
в злочестина,
подобен на
лист отронен…
САНТИМЕНТАЛНА РАЗХОДКА
Изхвърлил стрелите си, запад изтля
и водните лилии здрач разлюля.
И те – край тръстиките върху брега
огледаха в струите свойта тъга.
С разбито сърце край върбите вървях
самин върху влажния езерен бряг,
де някакъв призрак сред мътна мъгла
отчаян размахваше тъмни крила.
Аз плачех и птиците плачеха с мен.
и техният плач за помръкналий ден
долиташе тук, дето бродех аз пак
с разбито сърце… А вечерният мрак
обвиваше в саван и град, и поля,
и скръбния запад, денят де изтля,
и водните лилии върху брега,
огледали в струите свойта тъга.
ЗДРАЧ НА ТАЙНСТВЕНА ВЕЧЕР
Трепти вечерен здрач… А спомените ранни
разрастват румени на залез в свода син –
там – де Надеждата сред пламъци разляни
размята везан плащ от злато и рубин,
по който миг след миг разцъфват съчетани
лалета – рози – крем – лютичета – и крин –
над приказен чертог изплитат балдахин –
поемат странен танц с рой сенки разлюляни
под тежък топъл дъх на аромати странни –
лалета – рози – крем – лютичета – и крин, –
а чувства и душа, и разума – пияни! –
размесват в общ възторг на чар неотразим
и тайнствения здрач, и спомените ранни.
© Превод от френски: Георги Михайлов
AFISH.BG
