ПИСМО
От Владимир Башев
Напразно ти ме срещна,
напразно ти ме зърна,
напразно търсиш в мрака
лицето ми с ръка.
Аз няма да се върна,
аз няма да ти хвърля
спасителния пояс
на брачната халка.
Ти знаеш, че те любя,
но искаш твърде много
и точно там, където
скъперник съм голям –
аз пристан против бури,
заслон срещу тревоги
и дом далеч от пътя
не мога да ти дам.
Не! Само с нежни думи
и ласки не се пълни
едно сърце, което
за подвизи звъни.
Аз искам като крача
край мен да бият мълнии,
да тътнят земетръси,
да зеят глъбини!
Със първите да падам,
със силните да ставам,
със дръзките да търся
отвъд мъглите път
и там, където стъпя,
след мене да остава
една голяма песен,
родена в мойта гръд.
О, нека да изстина
в прегръдките на глетчер,
пожар да ме опали,
да ме улучи враг!
Това ще бъде щастие
и то е тъй далече
от сигурната гибел
зад глухия ни праг.
И ти ще ми завиждаш,
и ти ще хлипаш няма,
и ти ще кършиш тъжно
красивите ръце,
че не можа да имаш
свой дял във участта ми,
свой дял във мойта песен
и в моето сърце.
AFISH.BG
