* * *
Аз не съм Христовата невеста
за родения на Бъдни вечер.
Аз съм тази, дето й е лесно
да общува с тропици и глетчери,
да се разпростира помежду си,
ако някой я люлее в скута
и мъже да прави от евнусите ¬
ей така, за няма пет минути,
да отхвърля всичките възможности,
за да избере непоправимата
и до края кръста си да носи
не от келешлък ¬ заради името,
да си слага пръста, баш където
скърцат я врати, я отношения,
до среднощ на масата да свети
и да спи като новородена…
Аз съм просто не така библейска,
както някой може би ме иска.
Аз не съм Христовата невеста
аз съм Разказвачката на приказки.
И Кентавърът е луд по мене
по езически и по мъжествено.
Ставам за Мария-Магдалена,
никак – за Христовата невеста.
* * *
ПРЕДИЗВИКАНО ОБЯСНЕНИЕ
Не знам дали го обичам повече,
отколкото ти го обичаш,
но в моите пръсти е скрито разковничето
на безумното тайно обричане.
Моите думи за него са живата,
от друг вода ненапита.
При мен той идва, от теб си отива.
Все мен жадуват очите му.
Ти си му покривът, аз съм небето му,
мамещо със необятност.
Ти си огнището, аз съм сърцето му.
Ти си дългът, аз съм щастието му.
Ти си родила и гледаш децата му,
аз – на моминство обречената.
Ти над живота му имаш правата,
аз – правото на вечност.
* * *
ОКОТО НА УРАГАНА
Е добре, Капитане, аз какво съм –
на пристанището – любов, на поредния бряг – момиче?
Всички твои илюзии тази нощ са на косъм
от окото на урагана “Обичам те”.
Капитане без кител, заседнал на сушата,
тази дълга вълна Господ сам ти я праща.
Океанът от делници кой ще хване за гушата,
ако ти – не дай, Боже! – точно ти се уплашиш?
Дай команда “Най-пълен напред!” покрай рифовете
и от дрейфа спаси, Капитане, мечтите ми.
Нека идва деветият вал – загърни ме със шлифера си –
има още живот в това старо корито!
Ураганът, внезапно застигнал деня ти спокоен,
като мойто око е зелен – значи за предпочитане.
Ти си вътре, в Окото. На сърцето – пробойна.
И потъваш в сейшите на гърдите ми.
* * *
ДЕВЕТ СЕДМИЦИ И ПОЛОВИНА
Той дори не разбра, че си тръгвам от него,
а не просто се качвам в трамвая.
Любовта върху релсите легна,
но той нямаше как да го знае –
беше тръгнал с привичната бърза крачка,
до секунда разчел даже миговете…
Аз изохках и свих клепачи –
беше влязла в окото ми мигла.
Но успях да я скрия зад бретона си рошав
миг преди в сълза да се срути.
Обичах го точно 66 нощи,
12 часа и 5 минути.
AFISH.BG
