• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Откъс на деня

„Аз не съм дете на родителите си, а тяхна жертва…”

afish by afish
29 March 2017
in Откъс на деня
0
„Аз не съм дете на родителите си, а тяхна жертва…”
0
SHARES
6
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

“Мама понякога миришеше на ученически чин. Аз залягах на чина и започвах да го душа. Когато ми домъчнееше за нея. И чаках часът по география – да влезе, да ни разказва за далечни страни. И за животните в тези страни. Аз за животните научих повече от мама и нейните часове по география, отколкото от учителя по биология.

Има такива родители. Като баща ми. Те не създават деца, а жертви. Аз не съм дете на родителите си, а тяхна жертва. Прибират се и късат парче по парче от жертвата. Докато е още жива. Докато животът още тече във вените ми, те ръфат от моето тяло. Не, не от тялото, защото то е цяло. Те ръфат душата. Ако се прибере навреме довечера и тялото ми не е започнало да се прави на заспало още, ще попитам мама. Ще я попитам защо ми ръфат от душицата. Те са създали тялото ми, но душата не е тяхна. Душата ми не принадлежи на тях. Защото те не са богове, за да раздават души на хората. Те са инструменти на Бога само. Бог раздава душите, а моите са решили да си вземат това, което не им е разрешено да взимат.
Изглежда, целият град знаеше какво става вкъщи, само аз нищо, ама нищичко не знаех. Сигурно не знаех нищо, защото моят свят се разпадаше. Светът наоколо си беше същият, само моят се разпадаше. По президентските походки на съучениците ми след училище, насмешливите погледи на съседите, съжалителното и съчувствено кимане на учителите ми по време на изпит разбирах, че нещо става вкъщи. Нещо се случва, без аз да го забележа… Нещо като: „А, бе, ние знаем какъв огън ти се пече на главата. Така, че малко от твоите знания, повече от нашето съжаление – все една петица ще съшием“…
Сякаш и мама бе започнала да ме съжалява и забрави да ми пише оценка тогава, когато не можах да и отговоря. Това бе по-страшно от плесница. Тя един път да се прибере навреме, аз ще я попитам. Не може да не я попитам…
Само веднъж да се прибере навреме.”

Христо Стоянов, “Разпад”

AFISH.BG

afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (350)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (818)
  • Откъс на деня (738)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist