Ако не бе се присъединил към небесната трупа преди 14 години, Николай Бинев все още щеше да играе в „Младежкия театър”, сцената, на която бе посветил живота си. Канен е в трупите на много от българските театри, но остава верен на Младежкия от 1959 година в продължение на целия си сценичен живот, с изключение на месеците на задължително разпределение в Русе през 1958-а. Участва в редица адаптации и аудио драматизации на детски приказки.
През 2004 г. Младежкият театър и съпругата на актьора – Домна Ганева, която е негова спътница 50 години, издават компакт-диск „Николай Бинев пее“ с 23 негови изпълнения. Албумът включва арии от опери на Верди и Чимароза, песни от мюзикъла „Йестърдей“ на Любомир Денев, както и детските песни „Д-р Дулитъл“, „Меко казано“, „Копче за сън“, „Приказка за момчето-звезда“, „Джуджето-дългоноско“, „Новите дрехи на царя“ от Валери Петров и Георги Генков, както и от други спектакли на Младежкия театър.
Много и много запомнящи са не само театралните, но и филмовите роли, които пресъздаде Николай Бинев. И в „Мъже”, и в „Сбогом приятели!”, и в „Сами сред вълци”, „Обич”, „Звезди в косите, сълзи в очите, в „Изток.-Запад”, и коронната, не можеща да бъде изиграна от никой друг, тази на акад. Урумов в „Нощем с белите коне”. Той имаше екранно присъствие, с което много малко актьори могат да се похвалят. Достатъчно бе само да премине пред камерата, за да прикове вниманието на зрителите. Замина си, покосен от рак, но без да знае диагнозата си – съпругата му и сина му до последна я крият от него, за да не го притесняват допълнително. Прехвърлят всичко на диабета и остеопорозата. А той до последен дъх, буквално, снима, издъхва две семици след последния кадър на филма „Децата на Нонатола” с режисьор Моне Попучи. Професионалистът надмогва себе си, когато трябва да си свърши работата.
В памет на големия актьор неговата светая светих, Младежкия театър, след смъртта му приема името „Николай Бинев”. По-младите актьори споделят, че духът му още витае зад кулисите.
AFISH.BG
