Молба или предизвикателство? Трудно е да се прочете какво говорят загадъчните тъмни очи, гледащи от портретите на тази фатална жена. А тя е Адел Блох Бауер – единствената жена, която прословутият австрийски художник Густав Климт е рисувал не един, а цели два пъти. В новата експозиция на New York’s Neue Galerie – „Климт и жените от Виенските златни години” двата портрета на Адел (рисувани през 1907 и през 1912 г.) са изложени един до друг за пръв път от над десетилетие. Експозицията включва и други жени, които Климт е рисувал, но Адел е най-емблематичната от всички. Предлагаме на българските ценители да се докоснат до историята на Адел и до двата портрета, макар и виртуално.
Първият портрет от 1907 г. е масло, сребро и злато върху платно. Картината е с размери 138 х 138 см. Рисувана е във Виена по поръчка на съпруга на модела – богатият индустриалец Фердинанд Блох-Бауер. Той е бил един от основните благодетели и спонсори на художника. Климт започва да рисува картината през 1904 и я завършва три години по-късно. Тя се отличава с богати и сложни орнаменти в стил Ар нуво. През 2006 година картината е продадена на Роналд Лаудер за неговата Neue Galerie в Ню Йорк за огромната сума от $ 135 милиона. Много дълго заради тази картина Адел е наричана „Австрийската Мона Лиза”.
Густав Климт, Портрет на Адел Блох-Бауер I, 1907 г. Източник: Neuegalerie.org
Адел е родена през 1881 г. в семейството на Мориц Бауер – крупен банкер и председател на Асоциацията на австрийските банкери. Тя расте като привилигировано и образовано дете. Когато навършва 19 г., баща й след дълго търсене на достоен жених, се спира на братята Фердинанд и Густав Блох, занимаващи се с производство на захар. На пищната сватба с Фердинанд пирува цяла Виена, а след сливането на капиталите двете семейства стават Блох-Бауер. Фердинанд обожава Адел, а двамата много харесват Густав Климт, който е широко популярен по това време. Адел е съдържателка на моден салон, където се събират поети, художници и каймакът на виенското светско общество. Там става и първата й среща с Густав.
Адел е описвана като магнит за мъжете – “има фини черти на лицето и тъмни коси, а тънката й и гъвкава фигура е толкова грациозна, че напомня пантера”. За Климт не е трудно да се влюби в нея. Между двамата всъщност пламват взаимни чувства, които не остават скрити от измамения съпруг. Легендата разказва, че в желанието си за отмъщение Фердинанд решава да поръча портрет на жена си, надявайки на Климт бързо да му омръзне да я скицира, и накрая да я забрави. Официалната информация гласи, че бъдещата рисунка е била дискутирана в едно писмо на Фердинанд до Климт през 1903 г., в което той обяснява, че иска да подари портрета на родителите на Адел. По време на работата си Климт наистина прави около 100 скици, но Адел не му омръзва толкова бързо и пет години по-късно той я рисува отново.
Густав Климт, Портрет на Адел Блох-Бауер II, 1912. Снимка: Neuegalerie.org
Портретът от 1912 г. е по-малко известен, но не по-малко красив. С тази картина Климт прави нещо съвършено различно в стилистично отношение. Картината показва Адел с разпуснати гарваново черни коси и с широкопола черна шапка на фона на ярки цветни платна. Тук Адел е много повече гранд дама, но в очите й има повече меланхолия, отколкото на първата картина. Можем само да гадаем каква е причината за тази тъга, но е факт, че Климт отново е вложил цялата си страст и обожание към Адел. Това се случва за втори и последен път, но Адел остава единствената жена, завладяла го дотолкова, че да й отдели повече време, отколкото на всички други жени в творчеството си. А е известно, че той е имал бурен любовен живот с множество известни и неизвестни дами от виенския хайлайф, както и 14 деца.
Днес имаме запазени спомени на племеницата на Адел – Мария Алтман, която описва леля си като “по-скоро студено-интелектуална жена, която не беше щастлива с уреден брак и бездетна след два спонтанни аборта и смъртта на едно бебе”. Мария си спомня Адел като изключително елегантна, висока, тъмна и слаба, винаги носеща бяла рокля и с дълго, злато цигаре в ръка.
Блох-Бауер умира от менингит през 1925 г., само на 43 г. и не става свидетел на тъжната съдба на портретите си по време на мрачните години, които настъпват за Австрия след 1930 г. Тогава многобройните рисунки на Климт, и разбира се образите на Adele, са конфискувани и са с неопределена собственост до следвоенните години, когато се установяват в музея „Белведере” в австрийската столица. Там остават до 2006 г., когато са върнати на Мария Алтман. Тя продава “Adele Bloch-Bauer I” на Роналд Лаудер с уговорката, че тя винаги ще бъде достъпна за публиката. По-късно картината е продадена на Christie’s, а в момента е наета от Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.
По материали на BBC
На заглавната снимка: Адел Блох-Бауер, снимана през 1910 г. Източник: BBC
AFISH.BG
