С ТЕБЕ
Свещи да има на масата, вино да има
и тишината кротко да спи на перваза.
Август да бъде – най-прединфарктният климат!
И цвете да има – от теб подарено – във вазата.
Светло да бъде. Тайно. И малко тревожно.
Песен да има. Без думи, но да я има.
Теб да те има – и от мен по-невъзможен.
Истинско да е. Неповторимо.
Хубава да съм и ти да го кажеш.
Чаши да звъннат, дъхът ми свещта да люшне.
Всичко да има. Болка да има даже.
Но да не свършва.
© Маргарита Петкова, „Ненаписани стихотворения”
AFISH.BG
