Асен Иванов Босев се ражда на днешния ден, 22 ноември, през 1913 г. в село Руска Бяла (Врачанска околия). Фамилното му име идва от прякора на дядото – Босия, свидетелстващ за крайната бедност. Докато е ученик в прогимназията в Мездра, малкият Асен всеки ден (в продължение на 3 учебни години) изминава по 10 км. пеша, за да посещава училището, тъй като семейството му няма пари да му наеме квартира.
На 10-годишна възраст Асен Босев става неволен свидетел на ареста и разстрела на негови съселяни – участници в Септемврийското въстание (1923 г.). Но тези „назидателни“ спомени не успяват да го предпазят от участие в младежките движения и увлечение по „левите“ идеи, така характерни за времето. Като ученик (отличник и почти абитуриент) в Педагогическото училище в Берковица, Босев е предложен за изключване от всички училища в Царство България. След застъпничеството на учителите му той успява да завърши учебната година и да се дипломира. Но убежденията му не отшумяват с юношеството и на 2 септември 1941 г. той е арестуван за антифашистка дейност и въдворен в концлагера „Кръсто поле“ край село Еникьой (Ксантийско). По-късно е изпратен в наказателната „Черна рота“ във военния концлагер край Свети Врач (сега град Сандански).
Първият поетичен опит на бъдещия класик на българската детска литература е хумористична пародия на „Илиада“ от Омир, а първата му публикация е на есе (в Мездренския вестник „Искърски фаръ“ – бр. 200 от 2.ХІІ.1933 г.). Първите стихотворения на Босев за деца са в… издание за трезвеници (в.“Въздържателче“ отпечатва през 1935 г. творбите „Трезва пролет“ и „Пиянчо“).
През 1937 г. Асен Босев заминава за София, за да продължи образованието си. Бедното селско момче записва и завършва елитните специалности Право (в Софийския университет) и Дипломация и консулство (в Свободния университет).
През 1938 г. младият поет създава песен – текстът е негов („Либе за нищо не давам“), а музиката на друг наш писател – Стоян Ц. Даскалов. В по-зрелите си години Босев става един от добрите сътрудници на Детския радиохор и дори го придружава на едно от турнетата в Япония, след което написва книжката „Пойно ято по Япония“.
Първата книга на Асен Босев излиза през 1941 г. Въпреки че вече е познат автор и член на Дружеството на детските писатели, няколко издателства отказват да се ангажират с дебюта му. Босев издава „Радостен живот“ на собствени разноски. В спомените си той описва как купил една каруца хартия, седнал отгоре ѝ и я откарал в Печатница „Хр. Г. Данов“. С пласирането на тиража също се заел сам.
След 9 септември 1944 г. Босев (вече автор на 5 книги) за кратко е редактор във вестник „Работническо дело“. Той е и един от основателите на детския вестник „Септемврийче“, чиито 1 брой излиза на 8 септември 1945 г. Босев става негов главен редактор (от 1945 до 1952 г.). От 1956 до 1959 г. е редактор в списание „Пионерски ръководител“. Според критиците най-голям обем от творчеството на поета заемат стиховете и поемите на пионерска тематика (стихове, които в „Речник по нова българска литература“ са определени като творби с „пренапрегнат патос и явно идеологическо пристрастие“). Асен Босев обаче остава в паметта на българските деца не с тържествените, конюнктурни произведения, а с жизнерадостните, хумористични творби като поемите „Мимето“ или „Кирчо пред съда“.
Творчеството на Асен Босев възлиза на 107 издадени (и безброй пъти преиздадени) книги. Той се утвърждава като детски поет – прозаичните му опити са единични (главно в младостта, когато още експериментира с различни жанрове – есета, статии и разкази за възрастни). Превежда от руски, полски и френски език. А неговите книги са преведени на английски, арабски, белоруски, испански, казахски, киргизки, молдовски, немски, полски, руски, словашки, сръбски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и др.
Асен Босев е носител на „Орден на усмивката“ (присъден от международно жури в Полша), а книгата му „Скок-подскок“ е вписана в Почетния списък на международния съвет на детската книга „Ханс Кристиян Андерсен“ за 1978 г. Книгата „Карнавал“ през 1980 г. е отличена с Почетната грамота за поезия на Европейската награда за детска литература в Падуа (Италия). Авторът напуска нашия свят 24 април през 1997 година.
Представяме ви три детски стихотворения от Асен Босев:
КРАСАВЕЦ
Имам си играчка зайче,
дар от милото ми майче.
Гумено е то — не тича.
Като мен не се облича.
Топли дрешки то си няма,
затова помолих мама
панталон да му ушие
и качулка, че с уши е.
Копчета заших сама,
че сама съм у дома.
Зайчето от радост скача —
пъстро е като кълвача.
Ей го пременено вече
с панталонче и елече.
Нагласих му и ръкавеца —
погледнете ми красавеца!
ТИ РАЗБРА ЛИ?
Малка Лалка все бърбори
за това, за онова;
но заплетено говори,
та разбираш ѝ едва.
“От дървото пада вятър,
че листата духат вред.
Мама ми купи театър,
за да ида на билет.
Сложих на глава шушони,
на крака с калпак поех.
Влязох аз в едни бонбони,
там сладкарница си взех.
Вкъщи ризата разтворих,
турих в нея гардероб.
Спуснах се в мазето горе,
там гърне намерих в боб.
Днес обядвах на кревата
и на масата заспах…”
Слушат весело децата
и заливат се от смях!
КАТЕРИНКА
Ай каква е весела картинка
тая палавница Катеринка!
Свири на цигулка
без цигулка.
люшка се на люлка тя
без люлка.
Черпи ни с бонбони
без бонбони,
пуска си балони
без балони
и лети с ракета
без ракета,
по небето шета,
без да шета.
Бие барабан
без барабан,
среща великан
без великан.
на трамвай се вози
без трамвай,
хапва от кравая
без кравай.
Ай, ай, ай!
Ай каква е весела картинка
тая палавница Катеринка!
AFISH.BG
