Мария Ева Дуарте, съпругата на аржентинския президент Хуан Доминго Перон, умира едва на 33-годишна възраст, на 26 юли 1952-ра. Когато тялото ѝ било изложено за поклонение в сградата на синдикатите, поклонниците, чийто брой надхвърлял 3 милиона души, се стичали на поклонението в продължение на две седмици, за да изразят съболезнованията си. Жени и работници носили ковчега ѝ на раменете си, отдадени били такива почести, каквито се полагат иначе само на държавен глава.
“Всичко, което днес наричаме социални облаги – правото на отпуск, на почивки, социалното осигуряване, 13-тата месечна заплата, 8-часовият работен ден и минималните заплати за безправните дотогава селски стопани – всичко това народът получава от Перон”, казва Пабло Васкес, говорител на музея “Ева Перон”.
Бъдещата първа дама се ражда на 7 май 1919 в малкото градче Лос Толдос, намиращо се в близост до столицата Буенос Айрес, като извънбрачно дете. Спокойното ежедневие в провинциалната обстановка обаче я ограничава и отегчава. На 15-годишна възраст решава да замине за столицата, за да преследва мечтата си да стане актриса. Без материални средства, нито образование, тя успява да се пребори с враждебната обстановка в големия град и постига известни успехи в театъра и в киното. По-голяма слава достига с участието си в радио програми, като дори играе роли на известни жени в световната история като Елизабет I, без да подозира, че след години самата тя ще се превърне във вдъхновение за един от най-популярните мюзикъли на XX в.
Първият достъп на Ева до политиката е участието ѝ в учредяването на Аржентинския радио синдикат през 1943. Животът й се променя завинаги през 1944, на официална вечеря, увенчаваща края на държавна кампания за събиране на средства за семействата на жертвите от унищожително земетресение. Там се среща с тогавашния министър на труда, полковник Хуан Перон, с който започват интимна връзка, прераснала в брак не след дълго.
Смъртта ѝ през 1952 година съвпада с икономическото западане на страната, три години по-късно идва и военният преврат. Следват диктатури и икономически кризи, но “Митът Евита” остава жив. Музеят на Ева Перон се намира в една вила, превърната навремето от любимката на народа в “Дом за самотни девици”. Туристите постянно влизат и излизат на тълпи, пощенски картички и брошури се продават като топъл хляб. Още на входа на музея в една витрина се вижда ликът на Ева Перон с ореол.
Мадона като Ева Перон във филма “Евита”
Въпреки че никога не е била избирана на политически пост, много историци признават огромната ѝ роля в управлението на страната по време на втория мандат на съпруга ѝ. Според съвременници скритата ѝ власт е надвишавала тази на правителството. Влиянието на Евита се базира на ролята ѝ на лидер на проперонистките профсъюзи, както и на женската партия. Тя е призната за най-влиятелната жена в историята на Аржентина. Илюстрация на нейната огромна популярност е появата ѝ на корицата на списанието “Тайм”. През 1951 година Евита започва кампания да бъде допусната до изборите за вицепрезидент. Под натиска на военните съпругът ѝ се противопоставя на това нейно желание. За компенсация през 1952 година тя е обявена за Духовен лидер на Аржентина. Умира на 33 г. от рак на матката. Тялото ѝ е балсамирано и изложено за поклонение до 1955 г., когато Перон е свален с преврат. Тленните ѝ останки са пренесени в Милано, където съпругът й е в изгнание. След време той се връща в Аржентина и отново става президент. Евита е погребана за трети път, този път в семейната гробница на Дуарте.
Днес животът и личността на Ева Перон са популярни благодарение на мюзикъла на Ендрю Лойд Уебър и Тим Райс “Евита”, който по-късно бе адаптиран за киното, като ролята на Евита бе изпълнена от попиконата Мадона. Мюзикълът е представен за първи път през 1975-а, като главната роля на Ева Перон се изпълнява от Джули Ковингтън. През февруари 1977 г. нейният запис на песента „Don’t Cry For Me, Argentina“ достига до първо място в класациите на Обединеното кралство.
Хилядите, които чакат търпеливо да се поклонят пред тленните останки на Ева Перон
Малко преди да напусне света на живите Ева Перон споделя:
„Ако сега ме попитат какво предпочитам, няма изобщо да се поколебая да отговоря, че ми харесва повече името, дадено ми от народа. Когато някое дете ми каже „Евита“ се чувствам майка на всички деца и на бедните и скромните от моята земя. Когато един работник ми каже „Евита“ с удоволствие се чувствам приятел на всички хора.“
Димитър Янков, AFISH.BG
