Фантазията на архитектите винаги е била определяща за представите ни за една или друга цивилизация, за епохи и векове, за културни общности и социален напредък. На тях дължим много от знанията си за миналото, от тях в голяма степен следващите поколения ще решават докъде е стигнало човечеството в развитието си през XXI век. Защото в днешни дни сме свидетели на какво ли не, когато става дума за сгради – от откровени недоразумения до изключителни образци на модерната архитектурна мисъл. Представяме ви пет сгради, които се очаква да се наредят сред най-красивите в света – до една ще отворят врати през тази година:
Новата година започва с откриването на дългоочакваната и амбициозна (798 милиона евро) Elbphilharmonie в Хамбург – музикален комплекс, проектиран от швейцарското студио Herzog & Meuron, разказва „ArtPrice”. Старите докове на града сега са трансформирани в нов квартал на Хамбург, където са всички скъпи ресторанти, хотели и жилищни блокове. Сред тях Elbphilharmonie изглежда така, сякаш е на гребена на масивен тухлен бункер, като огромна и прозрачна стъклена вълна, разбиваща се над скала.
Бункерът всъщност е склад от 60-те години на ХХ век, проектиран от следвоенния архитект Вернер Калморген. Създаден за съхраняване на чай, кафе и какао (както и неговите предвоенни, но датиращи от векове предшественици), сега складът служи като паркинг и спомагателни помещения за стъклената концертна зала.
Потресаващ музей, посветен на Втората световна война, трябва да отвори врати през януари 2017-а в Гданск, Полша, но той е и предмет на труден политически спор. Проектиран още през 2008 г. от Studio Architektoniczne Kwadrat, музеят е призван да разкаже за това как войната се е отразила на обикновените хора, на цивилни и войници, на поляци или не. Според професор Норман Дейвис, експерт по полска история, председател на консултативния съвет, предметът на дейност на инсттитуцията е да проучва усърдно и събира колекция от цяла Европа и Съединените щати. Сегашното правителството на страната обаче настоява, че тази програма е грешна.
Според политиците музеят трябва да се фокусира най-вече върху ролята на Полша по време на войната и едва на втори етап да бъде създаден друг, посветен на битката при Вестерплате, когато през септември 1939 г. Германия напада Полша през Гданск.
Междувременно политически спорове бушуват и в Потсдам, Германия. Там невинен наглед план за възстановяване на барокова кула на църквата Гарисън от 1730 г. (поръчана на архитекта Филип Герлах от Фридрих Вилхелм I, крал на Прусия) по повод 500-годишнината от рождението на протестантството през октомври 2017 г., поражда доста противоречиви оценки.
Голям е броят на историческите сгради в Германия, повредени или унищожени по време на Втората световна война и възстановени в наши дни. Нито една обаче не е била обект на толкова спорни мнения, както тази църква, опустошена от пожар при бомбардировка през април 1945 г. Причината? Това е мястото, където Хитлер – роден католик – полага клетва като канцлер пред 85-годишния немски президент, фелдмаршал Паул фон Хинденбург, пруски аристократ, облечен в същия ден в пълна военна униформа.
Недоволството от проекта за реконструкция е разбираема, въпреки че открито военните символи – издълбани каменни ножове, барабани и пистолети – са били пропуснати при реставрацията. Освен това архитектите обещават, че ако наосът на църквата бъде възстановен, дизайнът да е модерен.
В Сантандер, Северозападна Испания, международно известният архитект Ренцо Пиано – италиански сенатор и природозащитник, пък е изправен пред различни пречки, свързани с проектирането на културния център Ботин, финансиран от фондация, създадена от собствениците на Banco Santander. Сградата също трябва да заработи през 2017 г.
Пиано е направил почти всичко възможно, за да се запази изгледът от града към морето и да съхрани височината на сградата до нивото на дърветата по улицата. Той използва лека конструкция и овални форми, които да пречупват светлината с помощта на около 360 000 бели кръгли керамични плочки. Въпреки това Антонио Гонсалес-Капител, професор в департамента по архитектура на Политехническия университет в Мадрид, казва пред пресата: „Не трябва да се строи на брега на Карибско море – това е било част от архитектурния здрав разум през последните 3000 години.“
Expo 2017 – наследник на голямото световно изложение от 1851 г. в Лондон, не притежава оригиналността на своите предшественици и тяхната иновативна архитектура, но тазгодишното издание може да ни изненада. Събитието този път ще се проведе в Астана, столицата на Казахстан. Икономически просперираща, бившата съветска република е ръководена от Нурсултан Назарбаев, който иска да се представи добре пред международните гости.
Колко чужденци ще пътуват до Астана между юни и септември 2017? Трудно е да се каже, но те ще са любопитни да видят 30-те футуристични сгради, проектирани с тема „Future Energy” от чикагските архитекти Адриан Смит и Гордън Гил. Смит е бил в екипа на Бурж Халифа, Дубай, най-високата сграда в света в момента, а сега той и Гил работят по много по-висок небостъргач – Джеда в Саудитска Арабия, който трябва да бъде завършен през 2020 г.
На заглавната снимка – част от интериора на музикалния комплекс Elbphilharmonie в Хамбург
AFISH.BG
