Появата му на бял свят е съпроводена със слабост и болнавост, а детството му минава в бедност. Баща му е бил бръснар, който по-късно става професионален цигулар и обучава малкия Вивалди, като двамата свирели из града. Антонио страда от астма, но въпреки проблема учи цигулка и композиране, а по-късно бива ръкоположен и за свещеник, след което започва работа като майстор-цигулар във венециански дом за сираци.
Наричат го “Рижият абат”, вероятно заради цвета на косата му. Много от композициите на Вивалди са писани за женския музикален ансамбъл на „Оспедале дела Пиета“, дом за изоставени деца, където той работи от 1703 до 1715 и отново от 1723 до 1740 година. В апогея на кариерата си, Вивалди приема поръчки и от кралски особи. Сътворява сватбена кантата в чест на Луи XV. Опус 9 посвещава на император Карл VI, който от своя страна го удостоява с императорска титла и покана да живее във Виена.
Късните си години Вивалди прекарва именно във Виена, където отново среща финансови затруднения. Отива си от усложнения на астмата си, а тленните му останки биват положени в Болничното гробище. Днес почива в Карлскирхе във Виена.
Музиката на Вивалди оказва голямо влияние върху гениалния Йохан Себастиан Бах, а в наши дни продължава да вдъхновява ценителите на непреходната музикална класика.
Предлагаме да се насладите на непреходната “Пролет” от цикъла “Годишни времена” на великия композитор.
