Няма друга като Анна Павлова. В света има големите балерини, но тя е единствена. Именно за нея през 1905 г. балетмайсторът Михаил Фокин създава великолепния танц „Умиращият лебед” по музиката на Сен-Санс. А когато самият Сен-Санс вижда как Павлова танцува „Лебеда”, моли за лична среща, за да й каже: „Мадам, благодарение на вас разбрах, че съм написал прекрасна музика!”
Малката танцова композиция „Умиращият лебед” се превръща в неин коронен номер. Според съвременниците й изпълнението на Павлова е свръхестествено. На сцената, огромна или съвсем малка, се спускал лъч от прожектор и следвал стъпките на балерината. На палци, с гръб към публиката, в светлинното петно се появявала нежна фигура, облечена в пух от лебед. Виела се на зигзаг в предсмъртна агония, без да слиза от палците до последния миг. Силите я напускали, животът бавно си тръгвал, преди да застине в безсмъртна поза, поетично изобразявайки обречеността…
На 12 февруари 1881 г. никой в Санкт Петербург не би предположил, че на бял свят се е появила именно тази, голямата, истинската звезда на танца. Майката й била перачка, която се омъжила в напреднала бременност за войника Матвей Павлов. Живели в Лигово, близо до големия град. Анна се родила два месеца по-рано от очаквания термин. Денят бил мразовит, а тя – толкова мъничка и слабичка, че съседката, която помагала при раждането й, не вярвала, че ще оцелее. Но момиченцето се оказало жилаво. Кръстили го Анна в чест на светицата, която църквата празнувала в този ден от календара.
Анна нямала спомени от баща си. Войникът Матвей починал, когато детето му едва било навършило две години, без да й остави нищо – нито наследство, нито воински отличия. Били много бедни, но майка й се стараела да глези Анна ту с играчка, ту с шоколадова фигурка, ту с увито в „злато” орехче за Рождество. А когато станала на осем години, я завела в Мариинския театър. Това, което видяла и чула Анна там, я потресло. Завинаги се загнездило във въображението й.
Във второто действие на представлението на сцената момчета и момичета танцували „Валса на цветята”. Майка й й прошепнала: „Би ли искала да танцуваш като тях?”
„Не – отвърнала Анна. – Искам да танцувам като тази красива дама, която изобразява Спящата красавица. Един ден и аз ще танцувам така, в същия този театър.” Майка й се засмяла, дори я нарекла „глупаче”, без да подозира, че дъщеря й в същия този миг е намерила своето призвание. Още на следващата сутрин Анна била „болна” от балет. Сълзи, молби… нямало накъде, мама трябвало да я заведе в балетното училище. Не я приели веднага, но на 10 Анна Павлова вече била ученичка в Имперското балетно училище. Оттам нататък пътят й бил стандартен – обучение, изпити, матура, кордебалет, примабалерина…
През 1909 г. Павлова вече е световно известна с трупата „Ballets russes” на Сергей Дягилев. В продължение на 20 години тя почти непрекъснато е на гастроли в Европа, Америка, Нова Зеландия, Австралия и Азия.
Още първите й турнета носят на Анна Павлова небивал успех. След едно представление в Стокхолм, покрай хотела, в който била настанена трупата, мълчаливо минавала тълпа от зрители. Хората не разговаряли, защото не искали да смутят отдиха на артистката. Павлова не знаела как да постъпи, докато не получила добър съвет от камериерката – излязла на балкона и благодарила. Посрещнала я буря от ръкопляскания, а тя не спирала да се покланя. След това влязла в стаята, взела кошницата, която й била подарена след представлението същата вечер, и започнала да обсипва хората пред хотела с рози, лилии, теменужки, люляк…
Вероятно тайната на Павлова се криела в това, че, за разлика от други балерини, които блестели на сцената преди и след нея, тя притежавала неповторима индивидуалност. Съвременниците й твърдели, че когато гледали Анна на сцената, те не виждали танци, а въплъщение на самата мечта за танци. Тя изглеждала ефирна, неземна, летяща.
Павлова била болезнено суеверна. Страхувала се от бури, празни съдове, черни котки… Веднъж, на гости, се загледала в огромен розов храст и казала: „Когато този храст загине, ще умра и аз. Знам го.”
Година по-късно пътувала на гастрол в Хага. Влакът бил много студен и Анна се простудила. Леката настинка преминала в бронхопневмония, а след това – в плеврит. И странно, думите на балерината се оказали пророчески: когато се разболяла, цветовете на храста се покрили в ръждиви петна и няколко дни по-късно опадали. Три дни по-късно, малко преди да навърши 50, великата руска балерина напуснало този свят. Било 23 януари 1931 г.
Последния път, в който успяла да повдигне глава от леглото, Анна Павлова ясно и много сериозно казала: „Пригответе ми костюма на Лебеда!”
AFISH.BG
