Анна Павлова е родена през зимата на 1881 г., на 31 януари (12 февруари н.с.), в северната столица на Русия. Още като дете Аня е знаела, че ще се танцува. В автобиографията си тя си спомня, че въпреки бедността, майка й по празниците се опитвала да зарадва дъщеря си. И един ден, когато Аня е на 8 години, майка й я отвежда в Мариинския театър. С първите звуци на оркестъра момичето попада в плен на красотата и след спектакъла заявила, че ще танцува като “спящата красавица” от балета.
Две години не я приемат в Императорското балетно училище (малка е), но на 10 години тя реализира мечтата си. Малцина са могли да издържат суровия устав на училището и желязната дисциплина. Но Анна била най-добрата ученичка. Трудолюбива и упорита. След като завършва училището, отива в Мариинския театър. Любителите на балета се възхищавали на танците й. Тъничка, с висок и красив падьом на стъпалото, крехка фигура – всичко това я отличавало сред другите балерини.
Такива “въздушни” балерини в историята на балета още не е имало. Тази крехкост й позволила да премине през кордебалета (всички завършили започват с него) и дори да получава малки второстепенни солови роли. В пресата звучат хвалебствия и сравнения: “пламък и пепел”, “чаровната нежност и грация”, “това е пенливо шампанско и пенлив въздух”, “Павлова сякаш е прелетяла от гравюрите на 19 век”…
Близко творческо приятелство свързвало Анна Павлова и танцьора Михаил Фокин. Михаил Фокин се счита за основател на романтичния балет. Той създава съвършено нов вид спектакъл: драматично наситен едноактов балет. Неговият “Лебед”, този танц за крехкостта на щастието, става визитната картичка на балерината. Танцът се ражда много бързо – в рамките на няколко минути преди благотворителен концерт. В първоначалния замисъл балерината просто плува по сцената. Нейните „говорещи“ ръце очароват.
Но след това Анна взривява тези 130 секунди на танца, рисувайки трагичната смърт на Лебеда. Трепетът на крилете-ръце произвежда незаличимо впечатление у всички. Балерината слага рубинена брошка на гърдите си като символ на раната и танцът става известен като “Умиращият лебед”.
След като гледал спектакъла, Сен-Санс признава на Анна: “Именно след като Ви гледах в “Лебед“ разбрах, че съм написал много красива музика”.
Само пет от възпитаниците на балетното училище от това време получават титлата “балерина” и Анна е сред тях. Невероятната одуховореност и изумителната пластика я правят велика балерина от световен мащаб. Всеки танц е уникален, тъй като балерината никога не може да повтори всички “па”, които се раждали в танца импулсивно.
Анна Павлова започва турнета в чужбина след 1908 г. Световна слава тя получава в Париж, като става главна участница и любимка на публиката на всички “Руски сезони” на Сергей Дягилев. Танцьорът в трупата на Дягилев, известният Сергей Лифар си спомня, че “видях откровението на небето …”, “никога през живота си не съм виждал нещо подобно на тази не човешка, а божествена красота и лекота, напълно безтегловна въздушност и грация …”.
Казват, че всичко, до което се докоснела балерината, придобивало изтънченост.
През 1909 г. Анна Павлова поставя самостоятелен спектакъл – “Нощ” на Рубинщайн. Публиката посрещна с овации монолога за страст, за безумна любов. През 1910 г. тя напуска Мариинския театър и създава своя трупа. Освен своите спектакли, тя включва в репертоара си балети на Глазунов и Чайковски. Гастролите преминават с триумф. Тя си поставя за цел целият свят да научи за руския балет и може би затова балерината попада в такива части на света, където още не е стъпвал “крак в пуанта”.
В Индия коленичат пред нея и я засипват с листенца на лотос, считайки я за божество на танца.
Мексиканците, в знак на възхищение, хвърлят в краката й сомбреро, в Австралия измислят разкошна торта Павлова, лично монархът на Испания й изпраща букети, в Холандия отгледали нежни бели лалета и нарекли сорта “Анна Павлова”. Именно трупата на Анна Павлова показва на света руския балет.
Нейният танц бил огънят на живота, трепет, изящество и вдъхновение. Тя живеела в танца.
Казват, че балерината имала труден характер. Има много слухове, понякога противоречиви … Някои казват, че тя била крайно капризна и екзалтирана, емоциите й преливали, тя можела да доведе диригентите до нервна криза, тропайки с крак, да се гневи на партньорите си и да държи цялата трупа в железен юмрук.
Други твърдят, че тя била внимателна и мила, че се грижела за всички членове на своята трупа и лично можела да нанесе йодна мрежа върху краката на танцьорките. Но трупата я обожавала и трогателно я пазела като любимо дете.
Анна Павлова живеела с Виктор Дандре, потомък на стар френски род. Той се отличавал с издържливост, самообладание, но най-важното – с голяма любов към балерината. Той можел да издържи всякакви странности на своята любима. Но животът на влюбените бил бурен. Те се карали, сдобрявали, разделяли.
През 1910 г. Дандре бяга от Санкт Петербург, тъй като е обвинен в присвояване на средства. Анна му помага да се спаси и да избяга в чужбина. Той повече не се връща в Русия. Тя плаща огромна сума. Може би и заради това тя никак не се щади, договорите били заробващи, гастролите безкрайни и напрегнати. За 22 години постоянни турнета балерината дава почти 9000 представления. Понякога за една година не й стигали две хиляди пуанти, които й изготвял италианският майстор Ромео Николини. Анна била много внимателна към балетните си пантофки, защото от тяхното качество и удобство зависело как ще се получат пируетите. Ето защо, те често трябвало да се поправят. Николини дори казал веднаж: “Да, това е голяма чест, че Анна Павлова поръчва при мен. Но ако имах две Павлови, щях да загина”.
След смъртта й Виктор Дандре пише книга, чиито редове са пълни с нежност и болка от загубата на любимата. Промените в настроението на Анна той обяснява с нейното огромно емоционално напрежение и й прощавал всичко.
Виктор Дандре бил известен импресарио за своето време. Той организира истински фотосесии на балерината. В околностите на Лондон купили покрита с бръшлян къща с езеро и, разбира се, с лебеди. Тук Анна често позирала за списанията.
Тя много обичала животните. Нейните кучета били постоянно с нея, дори и на гастролите, а любимата й птичка спяла на гърдите й под одеало от пух.
Анна дори по време на гастролите избирала къща с градина и обичала да се грижи за цветята.
Тя можела да излезе на сцената болна, с температура, а веднаж и със счупен крак. И танцувала в пълна сила, според свидетели. Тя смятала, че изкуството носи само красота и зрителят не трябва да вижда на сцената смъртен човек с неговите проблеми. Тя се забравяла в танца.
По време на гастрол Павлова настива и се разболява от плеврит. Балерината отказва операция, защото й предстоял спектакъл. Заболяването се оказало фатално. В нощта на 23 януари 1931 г., 7 дни преди петдесетия си рожден ден, балерината си отива. Според красивата легендата, последните й думи били: “Пригответе ми костюма на Лебеда“. Тя се готвела за поредното излизане на сцената …
Цитати на Анна Павлова
“За жената мъжът е като музиката за танца”
„Истинският актьор трябва да знае всичко за любовта и, ако е необходимо, да умее да живее без нея“
„Истинската актриса трябва да може да се жертва за изкуството. Тя, като монахинята, няма право да живее така, както желаят да живеят повечето жени“
Когато бях дете и се разхождах сред боровете мислех, че щастието – това е успехът. Колко съм грешала! Щастието – е малка пеперуда, пленяваща само за миг и след това отлита“
„Успехът не е в аплодисментите на залата, а в радостно удовлетворение, което изпитваш от това, че се приближаваш до съвършенството“
„Вие ще бъдете робот, а не актриса, докато не се научите да чувствате“
„Ако преследвате една и съща цел, вие със сигурност ще откриете тайната на успеха“.
Afish.bg
