Може би сте попадали на нейни книги – „Обичах я”, „35 кила надежда”, „Един подарен ден”, „Заедно”, „Утешителната игра”, „Искам някой някъде да ме чака” са преведени и на български език. А тя е Анна Гавалда, французойката, която се превърна в любима авторка на много читатели по света.
Известната писателка и журналистка е родена на днешния ден – 9 декември, през 1970 г. в Булон Биянкур, Франция. Завършва литература в Сорбоната. Известно време се посвещава на учителство. Преподава френски език и литература до деня, в който на бял свят излиза първата й книга с разкази и новели – „Искам някой някъде да ме чака” (1999) не просто я прави известна, а й печели признанието за „нова литературна звезда на Франция”. Сборникът се превръща в бестселър и е отличен с френската литературна награда „Гран при”, присъждана от радио RTL и сп. „Lire”.
Следва първият й (от общо седем) роман „Един подарен ден”, а с втория Гавалда отива още по-далеч – „Обичах я” (2002) става европейски бестселър и читателите чакат с нетърпение следващите й истории. В романа „Заедно, това е” (2005) писателката доразвива темата „Има ли живот без любов”. Досега е издала пет сборника с новели и четири книги за юноши. Три от романите на Гавалда вече са екранизирани от режисьорите Клод Бери, Забу Брайтман и Оливие Ланглоа. А в Япония писателката е толкова обичана и популярна, че я определят като „Франсоаз Саган с мобилен телефон”.
През 2007 г. филмът “Заедно, това е”, заснет по едноименния роман на Гавалда с участието на Одри Тоту и Гийом Кане, спечели наградата “Сезар” за най-добър адаптиран сценарий.
Днес Анна Гавалда, разведена и майка на две деца, живее град Мелюн, на 50 км югоизточно от Париж. Твърди, че всеки ден пише поне по три часа – проза и статии за списание „Ел”. Останалото време посвещава на възпитанието на децата си.
Предлагаме избрани цитати от „Обичах я” и „Заедно, това е” на Анна Гавалда:
„Животът, дори когато го отричаш, дори когато го пренебрегваш, дори когато отказваш да го приемеш, е по-силен от теб. По-силен от всичко. Хората се завърнаха от война и започнаха пак да създават деца. Мъжете и жените, които бяха измъчвани, които бяха видели близките си да умират и да изгарят къщите им, започнаха отново да гонят автобусите, да обсъждат прогнозата за времето и да омъжват дъщерите си. Това е невероятно, но е така. Животът е по-силен от всичко.”
„-Ти си като моя баща, изпитваш носталгия по планините.
– По кои планини, Мушка? я питах аз.
– Ами по тези, които не си виждал!”
„Размислих, не си правя илюзии, обичам те, но ти нямам доверие. След като това, което изживяваме не е истинско, тогава е игра. След като е игра, трябват правила.”
„Това, което пречи на хората да бъдат заедно, е тяхната глупост, а не различията им.”
„Лекично му се прииска да рухне. Вятърът ли му дойде в повече?”
„Няма такава печал, която една книга да не може да утеши, казваше Монтен, а Монтен никога не грешеше.”
„Защо не работите това, което ви влече? Защо не се опитате да станете историк или преподавател? Ще имате възможност да се потапяте във всички тези книги в работно време и дори ще ви плащат да го правите!”
„Дали да не отиде на кино? Уф… И с кого да си поговори после за филма? За какво са ти емоции, които не можеш да споделиш?”
„Проблемът е, че никой не може да живее без да общува. Никой… Това не е възможно.”
„Не е ли невероятно да срещнеш някого и да си кажеш: с този човек се чувствам добре…”
„Много обичам, когато ми говориш… Имам усещането, че поумнявам.”
„Винаги говорят за тъгата на тези, които остават, но мислила ли си за чувствата на тези, които си отиват.”
„След колко време човек забравя миризмата на този, когото е обичал? И кога на свой ред престава да обича? Подайте ми пясъчен часовник.”
AFISH.BG
