Ако не беше тоталитарният режим на ХХ век, руското кино навярно никога нямаше да се раздели с един от най-талантливите си режисьори. Режимът обаче завинаги прогонва Андрей Тарковски на Запад. Създателят на филми емблеми като „Андрей Рубльов”, „Иваново детство”, „Сталкер” и „Соларис” обявява решението си на пресконференция в Милано на днешния ден, 10 юли, през 1984 г.
„Баща ми вярваше в призванието си. И знаеше цената си. А да знаеш цената си също е морална отговорност. Казваше: „Аз съм Тарковски!” И така се държеше – не се съгласяваше с никакви компромиси. Щом знаеше, че като артист може да каже нещо, той го казваше. Иначе щеше да загине като творец още при първия компромисен филм”, разказа ми преди две години Андрей Тарковски-син, който беше гост на Международния „София филм фест 2014” в НДК. И досега той живее в бащиния си дом във Флоренция, Италия, управлява фонда „Тарковски” и се грижи за архива на киногения.
Легендарният режисьор оставя наследство от едва седем игрални филма, заради които кинокритиката го нарежда до най-големите в световното кино като Бергман, Антониони и Фелини. Последните два от шедьоврите му – „Носталгия” и „Жертвоприношение”, са заснети в Италия и Швеция. Андрей Тарковски умира на 29 декември 1986 г., малко повече от две години, след като избира свободата.
„Това, че баща ми успя да направи филми в СССР, тоест да пробие Стената, е чудо – коментира още Тарковски-син. – Но за един режисьор с много идеи да заснеме в родината си само пет филма за 25 г. е истинска катастрофа. Системата го прогони в чужбина. Това беше неговата трагедия… За съжаление, вече никой не снима филми като Тарковски, като Фелини, Антониони, Бергман. Епохата на гигантите в киното си отиде. И причината е в това, че се страхуваме. А те не се страхуваха. От нищо! Ние днес – работа, пари, кариера. А за тях тази тема не съществуваше… Андрей Тарковски пожертва всичко. Стоя без работа, защото не му даваха да работи. Но тези пет филма, заснети в СССР, се появиха такива, каквито той искаше… През 1986-а, когато знае, че умира, той пише в дневника си, че иска да снима филм по Евангелието. Ето, това е неговата удивителна сила! Тялото умира, но духовната сила му е давала свобода. Вярата го крепеше. Страхът, който изпитваше тогава, не беше страх от смъртта. По-скоро изпитваше болка, физическо страдание…”
Ако беше жив, сега Андрей Тарковски щеше да бъде на 84. А дали щеше да пожелае да се върне в родината си след категоричното си решение на 10 юли 1984-а, това няма как да знаем.
На заглавната снимка – Андрей Тарковски на паметната пресконференция в Милано на 10 юли 1984 г. Снимка www.kommersant.ru
Виолета Цветкова, AFISH.BG