Френският поет, историк, политик и пътешественик Алфонс дьо Ламартин се ражда на 21 октомври през 1790 година в благородническо семейство в гр. Мекон, Франция. Избран е за депутат, а през бунтовната 1848 година съставя временно републиканско правителство.
През 1832 година, придружен от жена си, Ламартин предприема пътешествие в Ориента. На връщане минава и през България. Тук заболява от треска и остава на лечение в пазарджишкото село Ветрен.
Премеждието дава възможност на Ламартин да общува с местните хора и да опознае техния начин на живот. Силно впечатление му прави тяхното гостоприемство. По-късно, на 1 януари 1834 година, Ламартин дори произнася реч пред френсите депутати за живота на българите под турско иго.
В своя пътепис за пребиваването си във Ветрен Ламартин разказва за посрещането, което му оказват първенците на града. Описва красотата на селото и околната природа – къщичките, разпръснати по склоновете, заобиколени от овощни градини и ливади. Той се спира на нравите на нашите селяни – колко те са работливи и изпълнени с уважение към свещениците и усърдни към източноправославната религия. Нравите на ветренци Ламартин сравнява с тези на швейцарците и савойците, те се обличали като германските селяни. Носиите на жените пък приличали на тези от швейцарските планини.
Ламартин се възхищава от красотата на жените, както и от техните чисти нрави. Прави му впечатление, че те не са забулени, както в Турция, и имат нормални отношения с мъжете. Възхищава се и на българските танци.
Поетът подчертава, че българската природа е богата и красива и дава всичко необходимо за приличен живот. Но селяните не могат да се ползват от благата на своя труд, защото са безмислостно ограбвани от чуждоземни поробители.
Авторът е определян за първия френски поет романтик. На български език могат да бъдат намерени произведенията му „Вечерта“, „Езерото“, „Усамотение“ и др. Той е изключително важна фигура за основаването на Втората република във Франция. Награден е с Ордена на почетния легион. В края на живота си поетът става жертва на кредиторите и умира в бедност през 1869 г.
Представяме ви избрани цитати от Алфонс дьо Ламартин:
„Музиката е литературата на сърцето. Тя започва там, където речта свършва.“
„Понякога, когато един човек липсва, целият свят изглежда обезлюден.“
„Скръбта и тъгата могат да обединят две сърца много повече, отколкото щастието. Общите страдания са по-силни от общите радости.“
„Има жена в началото на всяко велико дело.“
„Любовта е омагьосаната зора на всяко сърце.“
„Бог е само дума, измислена, за да бъде обяснен света.“
„Да обичаш, за да бъдеш обичан, е човешко. Но да обичаш заради самата любов, е ангелско.“
„Колкото повече виждам представителите на хората, толкова повече се възхищавам на кучетата си.“
„Миналото и бъдещето са двете половинки на живота; едната казва „никога“, а другата – „винаги“.“
„Нашите единствени истини, човече, са нашите болки.“
„Не знам откъде идвам, не съм сигурен къде отивам.“
„Поетите са гласът на тези, които нямат глас.“
„Съвест без Бог е съдилище без съдия.“
„Франция е една скучаеща нация.“
„Църквата не се нуждае от реформатори, а от светци.“
AFISH.BG
