Eдин от най-ярките представители на руския символизъм Александър Блок се ражда на 28 ноември (16 ноември стар стил) 1880 г. в Санкт Петербург в семейството на професор по право. След като родителите му се разделят през 1883, той заминава за Шахматово близо до Москва, където живее с родителите на майка си. Дядо му е бивш ректор на Санктпетербургския университет и той израства в интелектуална атмосфера, запознавайки се с философията на Владимир Соловьов, също негов роднина, и с поезията на Фьодор Тютчев и Афанасий Фет.
През 1903 Александър Блок се жени за Любов Менделеева, дъщеря на известния химик Дмитрий Менделеев, на която посвещава поетическия цикъл „Стихове за Прекрасната дама“ („Стихи о прекрасной даме“, 1904). Книгата го утвърждава като най-влиятелната фигура на руския символизъм, като популярността му продължава да нараства през следващите години. Блок оказва силно влияние върху по-младите поети, сред които Анна Ахматова, Марина Цветаева и Борис Пастернак.
В последното десетилетие от живота си Александър Блок се концентрира основно върху политически теми, акцентирайки върху месианското предопределение на Русия. След Руската революция той публикува поемата „Дванадесетте“ („Двенадцать“, 1918), описваща марша на банда от дванадесет болшевики, сеещи смърт и опустошение в революционния Петроград сред силна снежна буря. Тя предизвиква недоволството на неговите интелектуални последователи, които го обвиняват в лош вкус, както и на болшевиките, които не харесват неговия мистицизъм. През оставащите години от живота си той живее в изолация и умира през 1921, според някои от предизвикания от гражданската война глад.
Представяме ви избрани цитати и едно стихотворение от Александър Блок:
„Пряката отговорност на художника – да показва, а не да доказва.“
„Само истината, без значение колко е била тежка, е лека.“
„В любовта няма страх. Съвършената любов изгонва страха.“
„Литературата трябва да е насъщният хляб.“
„И ти ще видиш – животът е прекрасен.“
„Изкуството, както и живота, слабите не могат да го постигнат.“
„Само влюбените имат право на званието човек.“
„Книгата е велика вещ, докато човек умее да я ползва. Само едно прави човека човек: знанието за социалното неравенство.“
„Безделниците и смахнатите глави са вредни за народното благосъстояние.“
*****
Нощ. Градът се успокои.
Зад големия прозорец
е тихо и тържествено,
като че ли човек умира.
Но там стои някой тъжен,
разстроен от неуспехи,
и с разгърдена риза
се взира в звездите.
— Звезди, звезди, кажете
причината за скръбта!
И все тъй се взира във звездите.
— Звезди, звезди,
откъде иде тази скръб?
И звездите разказват.
Всичко разказват звездите.
1906
Заглавна снимка – YouTube
AFISH.BG
