Ал (Алфредо) Пачино се ражда на 25 април 1940 година в Ню Йорк и си остава единственото дете в семейството на Салваторе и Роуз Пачино.
На 14 години Пачино гледа постановка на „Чайка” на Чехов и под впечатление на видяното решава, че трябва да учи в театрално училище. За съжаление, успехът му по това време не е от най-добрите и затова на 17 години не му остава друго освен да зареже училището. Няколко години бъдещият актьор сменя една работа с друга – в този период започва да взима уроци по актьорско майсторство и скоро вече се включва в постановките на малки театри. След като събира достатъчно пари, за да постъпи в актьорското студио на Чарли Лофтън, а малко по-късно и в школата на прочутия Лий Страсбърг, бъдещето му вече е определено.
Легендарният актьор, станал всеобщ любимец с ролите си в „Кръстникът“, „Белязаният“, „Усещане за жена“, „Всяка една неделя“, „Адвокат на дялова“ и много други, , днес навършва 76 години. Бил е номиниран цели 8 пъти за „Оскар“, веднъж е неин носител, както и притежател на наградите „Златен глобус“, „БАФТА“ и на куп други световни отличия.
Независимо от световната си популярност, актьорът не страда от “звездна болест” и е известен с категоричното си неприемане на славата, която според него е неестествен феномен.
Представяме ви избрани цитати на Ал Пачино:
„Да ти кажа ли от какво човек става безчувствен и циничен? От това, че са го предавали, захвърляли и заменяли за други хора, а той е бил готов да даде, ако не всичко, то твърде много.“
“Животът е пътуване с влак. Първо минаваш през един дълъг тунел, без да знаеш къде води той. След това, някъде към 50-те, влакът излиза от тунела на светло и в далечината виждаш голяма планина — крайната цел на пътуването. Аз вече зърнах планината. Това е едно ужасно усещане, което смразява кръвта.“
“Лесно е да се заблуди окото, но е трудно да се заблуди сърцето.“
„Най-трудното нещо в това да бъдеш известен, е, че хората винаги са мили с вас. Водиш разговор и всеки се съгласява с това, което казваш – дори и да говориш пълни глупости. Трябва хората да могат да ви кажат, каквото не искате да чуете.“
„Винаги казвам истината, освен в случаите, когато лъжа.“
“Цялата работа при звездите … е като… издигат те някъде нагоре и ставаш звезда, сетне суперзвезда. Какво ще рече това? Че си някъде горе, извън останалите. Това може да се окаже тъжно.“
“Моите слабости … Може би, ако ме бяхте питали за силните ми страни, щях да направя същата пауза. Може би те са едно и също нещо.“
„За хората, за които съществувам от време на време, аз нямам време.“
“Надявам се, че хората ме възприемат като актьор. Никога не съм искал да бъда филмова звезда.“
“Когато всичко работи, човек престава да се показва и доказва на другите. Когато човек е силен, той излъчва спокойствие и не влиза в излишни битки. Когато обикнеш настоящето, спираш да бъдеш обсебен. Тогава човек става самостоятелен, уповава се на вярата в себе си, знае на какво е способен и не се нуждае да убеждава другите да вярват в него.“
AFISH.BG
