За славата и парите безспорно е прав. Марлон е дете на алкохолици, които не са си давали кой знае какъв труд за отглеждането и възпитанието му. Затова той не е от прилежните ученици, напротив – или бяга от убилище, или се появява, яхнал мотор из коридорите. Затова баща му все пак взима някакви мерки, изпращайки го, 16-годишен, във военната академия в Минесота, за да влезе в рамките на послушанието и възпитанието, което в родния дом няма как да му бъде дадено. Но младежът не коригира своето поведение и след почти три години в академията е изключен точно преди завършването й.
Тогава той заминава за Ню Йорк при по-голямата си сестра и се записва да учи в актьорската школа на известната преподавателка Стела Адлър. Там той усвоява нов натуралистичен актьорски стил, наречен „Методът“.
През 1944 г. Брандо дебютира на Бродуей в пиесата „Аз помня мама“. Първият голям успех на младия аткьор е участието му в представлението „Кафене Тръклайн“ през 1946 г., след което нюйоркските критици го категоризират като най-обещаващия актьор на Бродуей.
През 1947 г. той изиграва най-известната си роля на театрална сцена – на героя Стенли Ковалски в драматичната творба на Тенеси Уилямс, „Трамвай Желание“, режисирана от Елия Казан . Три години по-късно Брандо вече е на голям екран във филма „Мъжете“, режисиран от Фред Цинеман, в който героят му е парализиран ветеран от Втората световна война. Верен на актьорските техники, на които е обучаван от Стела Адлър, той престоява един месец в болница за ветерани, за да се приготви за ролята.
През 1951 г. участва във филмовата адаптация на режисьора Елия Казан на пиесата „Трамвай Желание“, която му носи първата от четирите поредни номинации за награда на филмовата академия на САЩ за най-добра мъжка роля. Филмът постига огромен успех и е носител на четири награди Оскар, включително за главна женска роля на актрисата Вивиан Лий.
Следващата роля, за която Брандо е номиниран за Оскар, е във филма от 1952 г., „Да живее Сапата!“ , във който актьорът се превъплъщава в бедния селянин Емилиано Сапата, който става революционер и по-късно президент на Мексико.
Третата номинация за Оскар на Брандо е през 1953 г. за ролята му във филма „Юлий Цезар“, адаптация на пиесата на Уилям Шекспир. За участието си в „Да живее Сапата!“ и „Юлий Цезар“ той получава две награди на БАФТА за най-добра мъжка роля. През 1954 г. и 1955 г. Брандо става носител на първите си награди Оскар и Златен глобус за най-добра мъжка роля и за трети път е отличен с награда на БАФТА за най-добър актьор, за участието си във криминалната драма „На кея“ отново с режисьор Елия Казан. Той е на 30 години. Славата е в краката му. С нея, разбира се, и парите, защото хонорарите му растат заедно с известността му.
Хората от филмовата индустрия го окачествяват като един от десетте най-атктивни съвременни актьори. Той дори открива собствена компания за филми и телевизионни предавания, която кърщава на майка си. Прави режисьорския си дебют в уестърна „Еднооките валета” като лентата е с номинация на оператора й за „Оскар”. Следва застой, нормален за актьор с репутация на трудна звезда и участия само във високобюджетни филми.
През 1972 г. обаче това положение се променя след участието на Брандо в трилъра „Кръстникът“, режисиран от Франсис Форд Копола. За своята роля на главата на престъпната мафия Дон Вито Корлеоне, Брандо печели втория си Оскар за най-добра мъжка роля. Филмът е носител още на две награди Оскар за най-добър сценарий на Марио Пузо и Копола и за най-добър филм и още на 19 други отличия и 17 номинации. На церемонията по връчването на Оскарите обаче Брандо отказва да получи наградата в знак на протест срещу дискриминацията на Холивуд спрямо коренните жители на Америка. Той не се появява на събитието, а вместо това изпраща актриса, представяща се за индианка, която да откаже наградата вместо него.
Същата година Брандо се снима в скандалния филм на Бернардо Бертолучи „Последно танго в Париж“, който става известен най-вече заради сексуалната си откровеност. За участието си във филма Брандо отново е номиниран за Оскар, но вместо да се радва той категорично заявява, че никога повече не иска да се разрушава емоционално, за да изиграе ролята си на ниво. Когато снимките за филма приключват, актьорът разказва, че се е чувствал „сякаш е насилил най-съкровената си същност“ и за него цената на това страдание е твърде висока.
Следващият филм, в който Брандо играе главна роля, е уестърнът на Артър Пен от 1976 г. „По Мисури“, в който му партнира Джак Никълсън. В него той играе наемен стрелец, който обикаля Запада, изпълнявайки поръчки. В началото Брандо не харесва филма, но впоследствие, след като нанася някои промени в облика на своя герой, с разрешението на режисьора Артър Пен, той започва да се гордее с ролята си. По време на заснемането на „По Мисури“ актьорът води спорове относно хонорара си, но в крайна сметка продуцентите се съгласят на неговите условия. Парите, парите съпътстват славата.
През 1979 г. актьорът се снима във военния екшън на Франсис Форд Копола „Апокалипсис сега“ , създеден по романа на Джоузеф Конрад „Сърцето на мрака“ . Филмът е номиниран за 8 награди Оскар, от които печели две – за най-добра операторска работа и за най-добър звук. След заснемането на криминалния трилър „Формулата“ през 1980 г. Брандо публично се оттегля от актьорската кариера. Но след около 10 години той се завръща с второстепенна роля в драмата „Сух бял сезон“, в която участват Доналд Съдърланд и Сюзън Сарандън. За своето представяне актьорът е номиниран за Оскар за най-добра второстепенна мъжка роля през 1989 г.
След участието му в романтичната драма „Новият Дон Жуан“ през 1995 г., в която партнира на Джони Деп и Фей Дънауей, през 2001 г. актьорът се снима в последния си филм, криминалния трилър „Прецакването“ с участието на Робърт де Ниро.
Въпреки че е непрекъснато под прицела на общественото мнение, недоволството от каузите, които защитава, многобройните му любовни истории, скандалите около сина му Кристиан и борбата му с килограмите, Брандо остава звезда, която освен на Алеята на славата, завинаги е вписана в златните страници на световното кино. Звезда, чиито лъчи ще достигат до следващите поколения, без да загуби яркостта си на филмовия небосклон.
AFISH.BG
