„Историята на всяка велика галактическа цивилизация преминава през три различни и ясно очертани периода: Оцеляване, Любознателност и Изтънченост, известни също и като периодите „Как?“, „Защо?“ и „Къде?“.
Например първият период би могъл да се характеризира с въпроса „Как да се нахраним?“, вторият с въпроса „Защо се храним?“, а третият с въпроса „Къде ще обядваме?“”
„Не достигнах докъдето исках, но пристигнах там, където имах нужда да бъда.”
„Пази ме да не науча това, което не трябва да знам. Пази ме дори да не науча, че има неща, които могат да се научат, а аз не ги знам. Пази ме да не науча, че съм решил да не знам нещата, които съм решил да не знам. Амин.“
[…] „Боже, Боже, Боже, пази ме от последствията на предишната молитва. Амин.”
“Миналото да си стои където е, а настоящето да върви напред, към бъдещето.”
“Времето е химера, а времето за обяд – двойно по-голяма.”
“Обикновеното унищожение не беше нещо по различно от това да се мъчиш да махнеш въздушен мехур изпод залепен тапет. Всичко унищожено неизменно се появяваше пак.”
“Вярно е, разбира се, че науката е постигнала някои забележителни неща, но лично аз бих предпочел да съм щастлив, отколкото да съм прав. Винаги.”
“Когато вдигнеш поглед към нощното небе, ти виждаш безкрайността — разстоянията са необятни и следователно абсурдни.”
“Нищо не се движи по-бързо от светлината, с изключение може би на лошите новини, подчиняващи се на свои собствени закони.”
“Всички поне веднъж в живота си получават своя шанс, когато пред тях се разкриват големи възможности. Ако се случи така, че пропуснеш тази, която те интересува, след това всичко ти се струва неземно лесно.”
AFISH.BG
