• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Интервю

Акад. Пламен Карталов: Дипломацията е поведение на познавачи на изкуството, но не само на говоренето

afish by afish
20 July 2016
in Интервю
0
Акад. Пламен Карталов: Дипломацията е поведение на познавачи на изкуството, но не само на говоренето
0
SHARES
1
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

В събота от 21 часа пред катедралния храм “Св. Александър Невски” ще звучи Верди. Това е часът, в който ще започне премиерното представление на „Набуко” – най-новия спектакъл под открито небе, поставен от акад. Пламен Карталов с трупата на ръководената от него Софийска опера. Следващите представления са предвидени за вечерите на 24, 28, 29, 30 и 31 юли.

От две-три седмици пред храма се градят сцена, декори и платформи за публиката. Солисти, хористи, музиканти, сценични работници… цялата трупа на националния оперен театър са ангажирани с подготовката на мащабната постановка. Впечатляващи са гигантската стълба, издигаща се към небето със своите 70 стъпала, трапецовидната сцена с форма на разгънат свитък с размери 40х10 метра и възстановката на 4-етажните Градини на Семирамида – сред този декор ще се разиграва сюжетът от „Набуко”.

Въпреки претоварения си работен график директорът на Софийската опера даде специално интервю за AFISH.BG:

– Маестро Карталов, вчера получихте наградата на Дипломатическия институт към министъра на външните работи – това изненада ли е за един режисьор и директор на Софийската опера?

– Изненадата е много приятна. Оценката на една толкова авторитетна институция като Дипломатическия институт с критериите на висшата дипломация е знак за огромно признание за работата ни. Сега, това ни задължава още повече, а благодарността ни е безкрайна.

 – Само думи ли са твърденията, че музиката и културата въобще са най-добрият дипломат на една държава? Как ще докажете обратното?

– Дипломацията е поведение на визионери, на познавачи на изкуството – не само на говоренето, а и на вдъхновяващи сияния от общуването. Това имат шанса да го умеят точно и хората на живото изкуство, което е многолико с изразните си средства. Тук истинските професионалисти с висшия пилотаж на владение на професията твърдя, че са между най-големите дипломати на държавата. Естествено, ако им се признава това официално. Но приносът им е безспорен. Но и без това признание, музиката и културата са именно отличителните белези на цивилизацията, а тя е мерилото за следите на ценностите и на световните постижения.

– Тези дни на площада пред катедралния храм „Св. Александър Невски” в София се извива стълба към небето. Освен че е декор за най-новия ви проект под открито небе, в нея вероятно е скрит и друг смисъл – издайте тайната?

– Това е една от метафорите на сценичните послания, които чета в драматугията на шедьовъра на Верди „Набуко”. А стремежът ми е те да стигнат и по-далече, излизайки от партитурата в прочита им от публиката, когато  слушат  музиката на композитора и гледат моята постановка. Най-важни на върха на стълбата са ръцете, които с мощна енергия, солидно и повелително държат скрижалите с известните на всички повелителни Десет божи заповеди. Да, Мойсей е този знак. И от неговата дързост и легендарен библейски зов намирам връзка със съвременното послание на издигащата се стълба към небето, към вярата, към увереността, че сме и ние на нея. В порива, в стремежа на идеите си, че правим добро. Но тази стълба и тези ръце със скрижалите, те излизат сякаш от прозореца на катедралния храм пред чиято стена и прозорци се разполага постановката. Така тези ръце достатъчно мощно говорят и предупреждават. Бъдете хора, хей хора… Всеки нека сам си прави диалога, гледайки нагоре и носейки се с мислите си по стълбата. Кодът може да бъде намерен в текста на поробените евреи и вдъхновяващия хор „Лети мисъл на златни крила…” с отронената въздишка „О, Родино моя, прекрасна и загубена”…

– От какво ще дойде най-голямата изненада този път за зрителите – от сценографията, от режисьорските решения или от гласовете, които сте поканили да изпълнят партиите в прочутата опера на Верди?

– На първо място от поканата ни към хилядната публика да посети представленията на площад „Св. Александър Невски”. Монументалността на внушителната сцена, елементите на сценографията в хомогенен синтез с режисьорските ракурси и единство с мястото, което избрах с естественото могъщо присъствие на храм „Св. Александър Невски”, изисква и изключителни изпълнители: артистите, оркестъра, хор, балет, техническо обслужване… Всички състави са прекрасни, от добри по-добри. Присъствието на солисти за главните роли от пет страни – България, Италия, Русия, Израел и Румъния, е доказателство, че операта е международно изкуство.

– Преди две години храмът бе своеобразно действащо лице в операта „Борис Годунов”, дверите се отваряха, камбаните биеха за спектакъла… А сега какво да очакваме?

– Божественият дом, освен за молитва и благодарност към Бога, е най-важният с присъствието си. Ето, той ни събира не само пред олтара си, но и пред стените си, превръщайки ги в нов олтар за вечното и магнетично изкуство на операта. Търсих естествен синтез с внушителната архитектура и великолепието на сградата, която да звучи в хармония с музиката на великия Маестро на италианската революция Джузепе Верди.

 – Имате ли усещането, че оперната публика в София става все по-многобройна през последните години и като че ли ще бъде разочарована, ако не получи своите спектакли на открито, също както с нетърпение очаква всеки Новогодишен концерт на Софийската опера?

– Всички служим на Оперния храм, който може да съществува само заради публиката си. Шестте спектакъла могат да са достатъчни за истинските ценители, и за неизкушените, и за нови оперни фенове, а най-нетърпеливите отдавна са осигурили креслата си.

– Помните ли първия път, когато си пожелахте да направите опера под открито небе?

– Първите ми постановки бяха на площадче в град на остров в Адриатическо море. Оттогава на открито поставям както в антични и древни театри в Гърция, римски колизеуми, площади, атриум на манастир близо до Неапол, огромни футболни стадиони в Бразилия… А скоро предстои и в пещера.

– В цяла България оперните театри вече се надпреварват да правят спектакли и фестивали на открито – това дразни ли ви, или по-скоро ви ласкае?

– Радва ме, защото се прави за публиката. Софийската опера дава най-големия пример, и за останалите е похвално да се учат и вземат пример и бъдат следовници в името на оперните традиции и постижения. Има много добри резултати и това е успех за всички нас.

– Много усилия или по-скоро разнообразие в репертоара е необходимо, за да иска публиката още и още?

– Умение, предприемчивост, визия. Без усилия и денонощен труд в стремеж към съвършенство, а не мимикрия на дейност, каквато често може да се наблюдава. Публика за опера има, но трябва да се мисли и за тази, която ще е създадена за утре…

– А как трупата издържа на това темпо, което става все по-динамично за Софийската опера – точно когато се очаква сезонът да приключи, при вас започват нови и нови начинания?

– С професионализъм и способности, доказвани ежедневно. Добра мотивация за труда и любов към професията и публиката ни, не само от София и страната, но и от цял свят – публика, която опозна София и България благодарение на Софийската опера..

– Загърбихте „Сцена на вековете” на хълма „Царевец”, но в момента откривате чара на Белоградчишките скали като оперна сцена – ще успеете ли да накарате меломаните да ви последват и там? Наистина ли ще видим български аналог на „Пещерата на Венера”, създадена специално за мецената на Вагнер, крал Лудвиг Втори?

– Създадената от мен „Сцена на вековете” се превърна в традиция, чрез която за първи път крепостта можеше да оживее с историята си и с изкуството на велики оперни и балетни шедьоври, на композитори в постановки, създавани от мен точно и специално за мястото, с таланта на големи творци и изпълнители, които специално канех при най-високи критерии и изисквания. Сега ме привлича друга, още по мощна перла на  природата в родината ни с уникални дадености и ново вдъхновение за оперни спектакли. Колко ли би бил щастлив баварският крал, ако видеше музиката и сцени на любимия си Вагнер в Магурата?! Ще изпълним мечтата му сега, както първи изпълним мечтата на Панчо Владигеров да оживее операта му „Цар Калоян” на място, където се развива действието в операта му. Това направих и с творбите на Марин Големинов „Ивайло” и с „Борислав” от Маестро Георги Атанасов.

– Какво да очакваме през сезон 2016/2017? Коя ще е първата премиера?

– И новия сезон ще бъде богат с най-нови постановки и прекрасни изпълнители. Първата премиера е балетна с шедьоврите на Игор Стравински „Жар птица” и „Петрушка”.

Снимка СОФИЙСКА ОПЕРА

Виолета Цветкова, AFISH.BG

Tags: вердидипломацияпламен карталовсофийска операхрам
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (350)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (818)
  • Откъс на деня (738)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist