Мачо, текила – … красота … и музика. Дълго време мексиканската музика се свързва с мачизъм и текила. Наистина в мексиканския град Текила правят текила и пеят песни. Освен това, ранните холивудски филми създават такъв образ на мексиканците – барове, коне, пиене. По-късно вече се появяват и пеещи жени. В началото обаче, познатият на всички образ, поне телевизионен, на мексиканците бил еднообразен. По-късно светът започва да гледа пеещи мексиканци – черни и бели дрехи, понякога с червено, бродирани със злато. Тази красота не е случайна.
За мексиканската народна музика е достатъчно да се запомнят две думи: “ранчера” и “мариачи”.
Нито тангото, нито познатото болеро описват разнообразието на музиката в Централна и Южна Америка. В мексиканските ранчо се ражда собствена песен – ранчера. Точно както в северноамериканската пустош се ражда кънтри.
Мексиканската ранчеро не е свързана с музиката на индианците, още по-малко с музикалните стилове на чернокожото население. Ранчера е свързана най-вече с по-възрастната си роднина – испанската песен. Например, знаменитата испанска “Cucaracha” станала най-популярна именно в Мексико.
И така – ранчо, коне, сурови мексикански момчета, чаша текила. Момчетата вземат огромни китари – и изведнъж – толкова лирика… От песните от ранчото възниква цял жанр или стил (границите тук са размити), който се нарича мариачи. Отначало смятали самата дума “мариачи” за преработена от френската мariage (Франция напада Мексико през 19-ти век). Сега се предполага, че думата е индианска, но за това коя именно е, се водят спорове.
Мариачи може да се отнася за стил, група музиканти или един музикант.
Мариачи може да се поръчат по телефона или по интернет. На мариачи може да се танцува – танцовият стил се нарича сапатеадо. Той е близък до фламенко: самото название насочва към обувките и основното движение, свързано с “потропване”. Но главното в мариачи е песента. Дрехите на мариачи са прости. Белият цвят е свързан със селото. Кройката на костюма, черното – това е стар вариант на дрехите на проспериращия голям земевладелец, собственик на ранчо. И, разбира се, огромно сомбреро. Огромни китари, наречени гитарини – мексикански шестструнни бас китари с много големи размери. Нещо повече, гитарона не от „рода“ на китарите, това е модификация на старинния испански инструмент bajo de uña. В оркестрите на мариачи има още един необичаен старинен испански инструмент – вихуела. Останалите инструменти са познати.
Мариачи пеят в Мексико, в някои други страни от Латинска Америка и южните щати на САЩ. В Гуадалахара се провежда ежегоден Мариачи фестивал (в края на август-септември). Той привлича около 500 оркестри, които свирят в концертни зали и на улицата. През 2011 г. ЮНЕСКО включи мариачи в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството.
Повече от десет години се снима сериалът “Дъщерята на мариачи” – сапунен сериал, произведен в Колумбия и Мексико, който е преминал през всички Америки. Едва ли и самите сценаристи могат да разкажат сюжета. Накратко, там има всепоглъщаща любов, много опасности, несправедливости, семейни драми и ужасни тайни и през цялото време пеят мариачи. Но музиката е хубава.
Лирическите герои на мексиканските песни само на вид са мачо. Те много, много преживяват, те са много сантиментални.
Кукуруку Палома е вид птица от семейството на гълъбите. Тъй като текстовете са за страданието на мъжете, птичката там е утешител или дори душа.
В испаноезична Америка фолклорът и професионалната музика все още са силно свързани. Но най-важното е, че песните са много искрени и красиви.
AFISH.BG