Родена на 21 декември 1945 г. в град Пловдив. Учила е в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. През 1968 г. завършва школата за естрадни изпълнители.
Кариерата ѝ като изпълнител започва през 1968 г. и още на следващата година получава първа награда на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Закъснели срещи“ в дует с Михаил Белчев. И красивото момиче с дълбоки очи на родопчанка влиза в сърцата на хората завинаги. Обичат я, харесват я, припяват си песните й. „Яворова пролет“ (м. Светозар Русинов), изпълнена съвместно с Паша Христова и Мими Иванова, е отличена от слушателите с първа награда в радиоконкурса „Пролет“ – 1970 г. Звездата на Мария свети нсе по-ярко и по-ярко. Но много хубаво не е на хубаво, както казват мъдрите.
С Паша Христова
В края на 1971 г. е заснет новогодишният мюзикъл „Козя пътека“, в който певицата заедно с Паша Христова участват и изпълняват народни песни. Съвсем малко след това, на рождения ден на Мария, се случва зломещата катастрофа на летище София. В нея Паша Христова загива, а Мария се спасява като по чудо, скачайки от 4 м височина от горящия самолет. Глезените й буквално са смачкани, минава през осем операции, но краката й са обезобразени и тя ходи само с панталон, за да скрие ужасните белези.
С Михаил Белчев
След тази трагедия Мария Нейкова престава да празнува рождения си ден. Но продължава да пее и да композира. Почти не се разделя с китарата си. Надмогва и физическата и душевната болка с музиката. През 1972 г. печели „Мелодия на годината“ с „Добър вечер, лека нощ“, а песента ѝ от филма „Козият рог” става емблематичен и много известен хит и продължава да се излъчва и харесва. Първоначално тя пише музиката към филма, а по-късно Богомил Гудев съчинява думите. Мария Нейкова публично изразява съгласието си тази песен да се пее от всеки изпълнител, който я пожелае.
Амплоа на певицата са лиричните балади и успешните ѝ адаптации на фолклора в поп музиката. Като изпълнителка концертира не само в България, но и чужбина: Русия, Унгария, Германия, Полша, Алжир. Има издадени два дългосвирещи албума. Музика за нея са писали Тончо Русев, Зорница Попова, Атанас Косев, Александър Йосифов, Светозар Русинов, Петър Ступел. Тя самата е автор на около 100 поп песни. Особено популярна е песента ѝ „Светът е за двама“ (1980 г., изп. Орлин Горанов).
С Кристиян Бояджиев
Пише също така музика за филми и театрални спектакли. Изключително работлива, Мария Нейкова не оставя трагедиите в живота й да я сломят. С изключение на последната – нелепата смърт на съпруга й Недялко Нейков, който 33 години е до нея и в зло, и в добро. Когато смъртта ги разделя, Мария за пръв път губи своята жажда за живот. И след няма и година, след необяснима от лекарите висока температура, последва любимия мъж, присъединява се към звездната компания, където я очаква и той, и приятелката й Паша Христова, и всичките й колеги, загинали на летището, и тези, с които направиха „Козият рог”, и всичките й непрежалими близки. В горещия първи ден от август през 2002 г. Мария Нейкова си тръгва от този свят, защото той вече е престанал да е свят за двама, а тя цял живот не искаше да е сама в оня смисъл на съпричастност към света. Но песните и остават. За тях забрава няма.
AFISH.BG